Чиракът на прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 9789547831957
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чиракът на прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Години наред рицарят магьосник Джон Грегъри, Прогонващия духове, пази Графството на злото. Сега краят на неговото време наближава, но кой ще поеме този важен занаят.
Мнозина чираци са се опитвали... Някои са се провалили, други са избягали, трети не са успели да останат живи. Останало е само едно момче, Томас Уорд. Той е последната надежда. Но дали той има шанс срещу Майка Молкин, най-опасната вещица в Графството?
Ако приложим който и да е от двата метода, не сме по-добри от вещицата, която убиваме - каза Прогонващия духове. - И двата са варварски. Единствената алтернатива, която остава, е ямата. Това също е жестоко, но го правим, за да предпазим невинните, онези, които ще са нейни бъдещи жертви. Е, момче, така или иначе, сега тя е свободна. Със сигурност ни чакат неприятности, но не можем да направим много сега, когато е свободна. Просто ще трябва да бъдем нащрек.
- Аз ще съм добре - казах. - Ще се справя някак.
- Е, по-добре за начало да се научиш как да се държиш с богърт -каза Прогонващия духове, като поклати печално глава. - Това е била другата ти голяма грешка. По цяла свободна неделя всяка седмица? Това е твърде щедро! Във всеки случай какво да правим по този въпрос? - попита той, сочейки към тънка струйка дим, която все още се виждаше слабо на югоизток.
Свих рамене.
- Предполагам, че сигурно вече всичко е свършило - казах. - Имаше множество гневни селяни и говореха за убиване с камъни.
- Свършено? Не вярвай на това, момче. Вещица като Лизи има по-добро обоняние от което и да е ловно куче. Може да подуши нещата още преди да се случат и сигурно е изчезнала много преди някой да се приближи. Не, сигурно е избягала обратно в Пендъл, където живеят повече-то от пасмината. Би трябвало да я последваме сега, но съм на път от дни и съм твърде уморен, а краката ми - твърде подбити и трябва да събера сили. Но не можем да оставим Лизи свободна твърде дълго или тя ще започне отново да злосторничи. Ще трябва да тръгна след нея преди края на седмицата, а ти ще ме придружиш. Няма да е лесно, но не е зле да свикваш с идеята. Но най-важното е да ме последваш...
Докато тръгвах след него, забелязах, че накуцваше леко и вървеше по-бавно от обикновено. Така че каквото и да се беше случило на хълма в Пендъл, то не беше минало без поражения за него. Той ме въведе в къщата, нагоре по стълбите и вътре в библиотеката, като спря пред най-далечните лавици, онези близо до прозореца.
- Обичам да държа книгите си в библиотеката си - каза той - и предпочитам библиотеката ми да се увеличава, а не да намалява. Но заради случилото се, ще направя изключение.
Посегна нагоре, взе една книга от най-горния рафт и ми я подаде.
- Ти се нуждаеш от това повече, отколкото аз - рече. - Много повече.
Като за книга, не беше много голяма. Беше дори по-малка от тефтера ми. Като повечето книги на Прогонващия духове беше подвързана с кожа и заглавието й бе напечатано както на предната корица, така и на гръбче-то. То гласеше: „Обсебване: Прокълнатите, Замаяните и Отчаяните“.
- Какво означава заглавието? - попитах.
- Каквото пише, момче. Точно каквото гласи. Прочети книгата и ще разбереш.
Когато отворих книгата, бях разочарован. Вътре, всяка дума на всяка страница беше напечатана на латински - език, който не можех да чета.
- Изучи я добре и я носи със себе си винаги - каза Прогонващия духове. - Това е основополагащият труд по тези въпроси.
Сигурно ме бе видял да се намръщвам, защото се усмихна и заби пръст в книгата.
- „Основополагащ" означава, че досега това е най-добрата книга, писана някога за обсебването, но тази тема е много трудна и книгата е била написана от млад мъж, който тепърва имал много да учи. Така че това не е последната дума по темата и има още много за откриване. Прелисти до задните страници на книгата.
Направих каквото ми каза и открих, че последните десетина страници са празни.
- Ако откриеш нещо ново, тогава просто го запиши там. Всичко, дори най-дребното, е от помощ. И не се притеснявай, че е на латински. Ще започна с уроците ти веднага щом се нахраним.
Влязохме за следобедното си ядене, което беше съвършено приготвено. Докато преглъщах последната си хапка, нещо се размърда под масата и започна да се търка в краката ми. Внезапно се чу звук от мъркане. Постепенно ставаше все по-силен и по-силен, докато всички блюда и чинии в бюфета задрънчаха.
- Нищо чудно, че е щастлив - каза Прогонващия духове, клатейки глава. - Един свободен ден годишно щеше да е по-сполучливо решение!
И все пак не се безпокой, това е работа, както обикновено, и животът си продължава. Донеси си тефтера, момче, доста имаме да свършим днес.
Така че последвах Прогонващия духове надолу по пътеката до скамейката, отпуших шишенцето с мастило, топнах перодръжката си и се приготвих да си водя бележки.
- След като са издържали изпитанието в Хоршоу - каза Прогонващия духове, като закуцука нагоре-надолу пред пейката, - обикновено се опитвам да въведа чираците си в работата възможно най-внимателно. Но сега, след като си се изправял лице в лице с вещица, знаеш колко трудна и опасна може да бъде работата и мисля, че си готов да разбереш какво се случи с последния ми чирак. Свързано е с богъртите - темата, която изучаваме - така че не е зле да си извадиш поука. Намери чиста страница и запиши като заглавие следното...