Нишката на покварата

Доволен, че човекът се вързал на номера му, Шинту си помислил, че всичко е приключило, и насочил вниманието си към поредната си жертва. Той напълно забравил за тази работа, ала след известно време на нея се натъкнала Нариса — богинята на забравените неща. Тя видяла колко несправедливо и ужасно било страданието на тази двойка и се обърнала към Паназу да оправи нещата, понеже и той бил изиграл роля в случилото се. Паназу, който обичал Нариса — и чиято любов впоследствие щяла да привлече вниманието на Шинту, довеждайки до раждането на копелето Суран от собствената сестра на Паназу, Аспинис — не могъл да й откаже. Богът освободил жената от ачиситата и разбил със светкавица вратата на килията, където бил затворен злополучният съпруг. Освободени и излекувани, двамата отново се събрали, откривайки щастието в прегръдките на другия.

Есзел тъкмо бе стигнал до края на поемата и бе доволен да види, че в очите на Реки проблясваха сълзи, когато силуетът на Мос внезапно се открои на входа на павилиона. Поетът потръпна при вида на Кръвния Император, чието лице наподобяваше буреносен облак. Той стоеше неподвижно, от дрехите, косата и брадата му се стичаше вода и наблюдаваше навъсено сцената пред себе си. Есзел замлъкна.

— Забавлявате се, а? — попита Мос. Начинът, по който зададе този въпрос, не оставяше никакви съмнения у поета, че Императорът търси повод да се заяжда. Той не харесваше младежа с пъстроцветната коса и не си даваше никакъв труд да крие това. За Есзел не беше тайна и че монархът не можеше да понася приятелството между него и съпругата му, понеже тя го търсеше само в случаите, когато Мос бе зает със своите дела.

— Да — отвърна му Лараня, стана и подаде ръка на мъжа си. — Защо не се присъединиш към нас?

Той не удостои с никакво внимание протегнатата му длан и изгледа намръщено съпругата си.

— Търсех те, Лараня, защото си мислех, че мога да намеря някаква утеха при жена си след онова, което ми се случи преди малко. Вместо това те намирам… цялата мокра, да се занимаваш с детински глупости в дъжда!

— Какво е станало? За какво говориш? — попита го Императрицата, ала загрижеността й бе примесена с гняв от грубия тон, с който мъжът й се бе обърнал към нея. Есзел използва случая да седне тихомълком до Реки.

— Какво те интересува? — озъби се владетелят. — Важното е, че когато най-накрая те намерих, ти се оказа в компанията на този противен паун, тази пародия на мъж! — Той посочи презрително към Есзел, който прие смирено оскърблението. Едва ли можеше да постъпи другояче. Ужасеният поглед на Реки се местеше бързо от поета към Императора.

— Не си изливай гнева върху подчинените си, които няма как да ти отвърнат! — извика Императрицата. — Ако си ядосан заради мен, кажи ми го! Не съм ти някаква робиня, за да се възползваш от мен всеки път, когато търсиш утеха!