Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Доплака ми се и се мразех за това. Защо не можеше да каже нещо мило? Нещо, което не беше за секс. Нещо за мен. Защо трябваше да идва тук, да ме дебне и да навира в носа ми факта, че всеки от нас е успял да влезе под кожата на другия? Щеше ли да умре, ако беше проявил малко любезност, малко съчувствие? Къде беше мъжът, който беше лакирал ноктите ми? Този, който беше облепил стаята с мои снимки и на Алина? Който беше танцувал с мен?
Средство за постигане на целта. Само това бях аз за него.
Тишината се проточи. Потърсих очите му. В тях нямаше и една-единствена дума.
Накрая той ми се усмихна бегло.
- Госпожице Лейн - каза студено. В тези две думи бяха събрани томове. Предлагаше ми официалност. Дистанция. Връщане към начина, по който бяха нещата преди, сякаш нищо не се беше случило между нас. Фасада на учтивост, която ни даваше възможност да работим заедно, ако трябва.
Щях да бъда глупачка, ако не приемех.
- Баронс - подпечатах аз сделката. Бях ли казвала някога на този озадачаващ ме студен мъж, че е целият ми свят? Беше ли той наистина настоявал да го казвам отново и отново? - Защо си тук? Какво искаш? - бях изтощена, а малкото ни стълкновение бързо изчерпваше останалата ми енергия.
- Можеш да започнеш, като ми благодариш - отново имаше опасен блясък в очите му, сякаш се бяха възползвали от него. Той се чувстваше, сякаш са се възползвали от него? Аз бях в най-слабата си форма, не той.
- За какво? Че си намерил нещо друго, което е било толкова важно да направиш, та ти е отнело цялото време - от онази полунощ на Сауин до четири дни по-късно, - за да дойдеш за мен? Няма да ти благодаря, че си ме спасил от нещо, от което си се провалил да ме спасиш - бях питала Дани на връщане към манастира кога той и хората му ме бяха измъкнали. Тя каза, че било късно вечерта на четвърти ноември. Защо? Къде е бил и защо не с мен?
Той вдигна рамо - изящество и сила в елегантен костюм на „Армани".
- На мен ми изглеждаш добре. Всъщност, ти си повече от добре, нали? Минала си право през защитите ми, без да продумаш и дума. Не остави бележка до леглото. Наистина - присмя се той, - след всичко, което споделихме, госпожице Лейн! - той ми отправи вълча усмивка, само зъби и обещание за кръв. - Но получавам ли благодарности за това, че направих невъзможното и те върнах обратно от състоянието ти на При-я? Не. Какво получавам? - той ме огледа хладно. - Ти крадеш оръжията ми.
- Пъхал си си носа в моя автобус! - казах възмутено.
- Ще си го пъхам навсякъде, където ми харесва, госпожице Лейн. Дори под кожата ти, ако ми се иска.
- Само опитай! - казах и присвих очи.
Той тръгна напред с един бърз скок, но се усети и спря рязко.
Аз повторих движението му, без никаква съзнателна мисъл, сякаш телата ни бяха свързани от конци като на кукли. Подскочих напред и замръзнах. Свих юмруци отстрани на тялото си. Те искаха да го докоснат. Погледнах надолу. Неговите ръце също бяха свити в юмруци.
Отпуснах ги и кръстосах ръце.
Той кръстоса своите точно в същия момент.
Загледахме се.
Тишината се проточи.
- Защо взе оръжията ми? - попита той накрая.
Въпросът отново ме разбуди рязко. Бях опасно уморена.
- Трябваха ми. Реших, че е най-малкото, което можеш да ми дадеш, след всичкия секс, който получи - добавих с лекомислие, което не ми дойде отвътре.
- Мислиш, че можеш да крадеш от мен? Не се контролираш, Момиче-Дъга.
- Не ме наричай така! - тя беше мъртва. И ако не беше, лично щях да я убия.
- И го знаеш.
- Ти си този, който е изгубил контрол - казах само за да го ядосам.
- Никога не губя контрол.
- Губиш.
- Ни-... - той спря и погледна встрани. После невярващо: - По дяволите, нищо ли не си научила?
- Какво трябваше да науча, Баронс? - попитах. Ядът ми, който беше като прокъсано въже, се отприщи. - Че светът е гаден там, навън? Че хората ще ти отнемат всичко, което има значение за теб, ако им позволиш? Че ако искаш нещо, по-добре побързай и го вземи, защото вероятно някой друг също го иска и ако може да те изпревари, ще го вземе той? Или трябваше да науча, че не само е нормално да убиваш, но понякога може да бъде и чисто забавление? Беше истински ритник да открия това в главата ти. Искаш ли да поговорим? Да споделиш нещо интимно с мен? Не? Така си и мислех. Какво ще кажеш за това: колкото повече оръжия, знания и сила можеш да докопаш, по всеки начин, по който можеш, толкова по-добре. Лъжи, мами или кради, всичко се нарежда от само себе си. Не е ли това, което мислиш? Че емоцията е слабост, а коварството е безценно? Не трябваше ли да стана като теб? Не беше ли това целта? - крещях, но не ми пукаше. Бях бясна.
- Това никога не е била целта - изръмжа той, придвижвайки се към мен.