Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
- Тогава каква беше? Каква, по дяволите, беше целта? Кажи ми, че в това е имало някаква цел! - също изръмжах и пристъпих към него.
Нападнахме се като бикове.
Миг преди да се сблъскаме, аз извиках:
- Помогна ли на ЛГ да ме превърне в При-я само за да ме направиш по-силна?
Главата му се отметна назад и той спря толкова внезапно, че аз се забих в него, отскочих и се проснах по задник. На пода. Отново.
Той се взираше в мен и за част от секундата видях един напълно беззащитен поглед в очите му. Не. Не беше. Не просто не беше, този... мъж, поради липса на по-добра дума... който се наслаждаваше да убива, беше ужасен от тази мисъл.
Някакво ужасно напрежение вътре в мен изчезна. Дишах по-лесно.
Останах на пода, твърде изтощена, за да се изправя. По-следва още едно от онези дълги, напрегнати мълчания. Въздъхнах.
Той си пое дълбоко дъх. Изпусна го.
- Щях да ти дам оръжията - каза накрая.
- Трябваше да ги поискам - признах неохотно. - Но тогава ти вероятно щеше да ги заредиш с нещо смъртоносно, както направи с Кълбото, а аз щях да бъда обвинена и за това - не можах да се сдържа да не добавя.
- Не съм заредил Кълбото. Купих го на аукцион. Някой ме е накиснал - каза го с такава липса на жар, че почти му повярвах. Последва нова продължителна тишина.
Той плъзна една чанта от рамото си и я пусна в краката ми. Беше раницата ми.
- Къде намери това? Не я видях в стаята, когато си тръгнах, а я търсих - бях се чудила къде е отишла.
- Намерих я в манастира, докато чаках да се върнеш.
Намръщих се.
- Откога си тук?
- От късно снощи. Прекарах целия вчерашен ден в опити да те намеря. Когато те проследих до тук, отново беше заминала. По-лесно беше да чакам да се върнеш, отколкото да губя време отново да те проследявам.
- Не работи ли малката ти вярна дамга? - разтрих основата на черепа си, където беше поставил своята тайнствена татуировка. Тази, която ме беше предала, когато се нуждаех от нея.
- Мога да усетя най-общо посоката ти, но не и да те открия точно. Не съм в състояние, откакто стените се срутиха. Действа повече като компас, отколкото като GPS, след като светове на Фае разцепиха нашия.
- МПД. Наричам ги Междудименсионни приказни дупки.
Той леко се усмихна.
- Забавно момиче си, нали?
Изпаднахме в поредната неудобна тишина. Погледнах към него. Той погледна встрани. Свих рамене и също погледнах встрани.
- Аз не бях... - започнах.
- Аз не... - започна той.
- Колко прелестно! - прекъсна ни В'лане. Гласът му се появи преди него. - Самата представа за човешко семейно щастие. Тя е на пода, ти се извисяваш над нея. Той удари ли те, МакКайла? Кажи една дума и ще го убия!
Ядосах се, че В'лане може да е бил наоколо невидим и да ни е подслушвал. Погледнах го рязко, когато се появи. Ръката ми моментално се плъзна под палтото, търсейки копието, затъкнато под мишницата ми. Нямаше го. В'лане никога не ми позволяваше да го държа в негово присъствие, но винаги ми го връщаше, когато си тръгваше. Мразех, че има силата да взема оръжието ми. Ами ако не ми го върнеше? Ако решеше да го задържи за своята си раса? Със сигурност щеше да е взел копието и меча преди месеци, ако искаше. Щеше да ми го върне и този път, помислих хладнокръвно. Иначе всемогъщият детектор на Книгата щеше да му каже да се чупи.
- Сякаш можеш - рече Бароне.
- Може би не. Но наистина се наслаждавам да мисля за това.
- Давай, Камбанке!
Изправих се.
В'лане се засмя и звукът беше ангелски, божествен. Вече не ми влияеше сексуално, но все още имаше онзи душевен заряд. Царствен, по-голям от живота, винаги щеше да е твърде красив, за да се изрази с думи. Беше облечен различно от последния път, когато го видях. Тоалетът подхождаше на златното му съвършенство. Също като Баронс и той носеше елегантен тъмен костюм, яркобяла риза и кървавочервена вратовръзка.
- Намери си свой собствен моден съветник - изръмжа Баронс.
- Може да съм решил, че харесвам твоя стил.
- Може би си решил, че ако приличаш повече на мен, тя ще чука и теб.
Трепнах, но реакцията ми беше нищо в сравнение с тази на В'лане.
За миг бях замразена, по-неподвижна от Тенекиения човек без смазка. Цялото ми тяло потрепери и по пода задрънча лед. Пристъпих напред, оставяйки ледената си обвивка назад. Цялата библиотека -мебели, книги, под, лампи, стени - блестеше с тънък слой лед. Крушките се пукаха една след друга.
- Престанете! - сопнах се, дъхът ми излизаше на пара. - И двамата! Вие сте корави момчета. Разбирам. Но съм уморена и отегчена. Казвайте каквото имате да казвате, без всички тези стойки, а после отивайте по дяволите!