Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Вече не бях сексуално уязвима за Секс-до-смърт-Фае принца.
Сега Джерико Баронс беше моята отрова.
Исках да ударя нещо. Много неща. Започвайки с него.
- Котка ли ти изяде езика? И какъв чудесен език! Аз знам. - Той облизваше всеки сантиметър от мен. Много пъти. С месеци. - Измърка той, но беше като стомана в кадифе.
Стиснах зъби и се обърнах, подготвяйки се да го видя.
Беше по-лошо, отколкото очаквах.
Бях почти повалена от еротичните картини. Ръцете ми върху лицето ми. Аз върху лицето му. Аз, поднасяща му задника си. Аз, възседнала го. Ноктите ми с палав розов лак, дълги и секси, докато обвивам две ръце около неговия голям, дълъг, твърд... да.
Е...
Стига картини!
Прочистих гърло и се принудих да се фокусирам върху очите му.
Не беше много по-добре. С Баронс водим безсловесни разговори. А точно сега той ми напомняше с живописно сочни детайли всичко, което бяхме правили в това голямо негово легло в стил Краля Слънце.
Особено се беше наслаждавал на белезниците. Аз имах също толкова много спомени от неговия език, колкото и той от моя. Никога не ми предложи да си разменим ролите, въпреки че бях молила много пъти. Не разбирах защо. И двамата знаехме, че нищо толкова крехко не би могло го да удържи, каквото и да беше той. След като отново бях с ясен ум, разбрах. Дори да беше само илюзорно, той не беше мъж, който да търпи надмощие. За него всичко беше контрол. Никога не го отстъпваше. А това беше в основата на причините да съм толкова ядосана, беше нещо, което ме изгаряше, както солта - отворената рана. Аз нямах никакъв контрол през цялото време, което прекарахме в онази стая. Той беше видял моята най-сурова, най-гола, най-уязвима същност, но не ми беше показал нищо от себе си, освен това, което изтръгнах от главата му против волята му.
Той никога не беше изгубил контрол. Нито веднъж.
„Каза ми, че аз съм твоят свят."
- Не бях аз. Аз бях животно - сърцето ми биеше силно. Бузите ми горяха.
„Не искаше никога да свършва."
- Защо си такъв задник и ми хвърляш в лицето собственото ми унижение?
„Унижение? Така ли наричаш това?" - той ми напомни още по-детайлно.
Преглътнах. Да, определено си спомнях това.
- Не бях на себе си. Иначе никога нямаше да го направя.
„Нима?" - в очите му, които се присмиваха, в тъмните му очи аз настоявах за повече, казвах му, че искам винаги да бъде така.
Спомних си как той отговори, че един ден ще се чудя дали е възможно да го мразя повече.
- Нямах съзнание. Нямах избор - търсех думи, за да обясня. - Беше също толкова изнасилване, колкото това, което Ънсийли принцовете направиха с мен.
Блестящият му поглед стана черен, непрогледен като кал, картините умряха. Под лявото му око един малък мускул се сви, отпусна се, сви се отново. Това незначително потрепване от страна на Баронс се равняваше на гневно избухване при обикновен човек.
- Изнасилването не е нещо...
- От което си тръгваш - прекъснах го. - Знам. Сега го разбирам. Ясно?
- Пълзеше. Ти пълзеше, когато те намерих.
- Твоята цел?
- Ти си тръгна от мен. По-силна при това.
- Целта ти? - изскърцах със зъби. Бях уморена, нетърпелива и исках основното.
- Да съм сигурен, че сме на една страница - каза той. Очите му бяха опасни.
- Направил си, каквото е трябвало, нали?
Той наклони глава. Не беше нито кимване, нито отрицание и това ме вбеси. Беше ми писнало да не получавам отговори от него.
Притиснах го.
- Направил си ме способна да вървя отново по единствения начин, по който си могъл. Това е нямало нищо общо с мен. Така ли?
Той се взря в мен. Имах чувството, че разговорът ни някъде е направил грешен завой, че можеше да протече по съвсем различен начин, но не можех да се сетя как или къде се беше залутал.
Баронс сведе глава до долу, кимвайки.
- Да.
- Тогава сме на същата страница. На същия параграф, на същото изречение - сопнах се.
- На същата скапана дума - съгласи се той равно.