Търсенето на скритата истина

- Направи ми огън, В'лане!

Пламъци запукаха и заизскачаха от ароматните цепеници с бяла кора, преди дори да довърша изречението.

- Ще отговоря на всичките ти нужди, МакКайла. Трябва само да поискаш. Родителите ти са добре. Погрижих се. Баронс не може да ти даде това, което аз мога.

Разтрих длани, за да ги стопля.

- Благодаря, че си проверил. Моля, продължавай да го правиш! - в някакъв момент исках да ги видя дори и само отдалеч. Даже кулите на клетъчните телефони да работеха, не бях сигурна, че щях да говоря с тях сега. Вече не бях дъщерята, която познаваха. Но си оставах дъщерята, която ги обичаше и би направила всичко по силите си, за да ги защити. Дори това да означаваше да стоя настрана, за да не може никой от враговете ми да ме проследи дотам.

Обърнах се. В'лане беше отдясно, Баронс - отляво. Бях развеселена да видя, че един диван, четири стола и три маси се бяха появили на пътя между тях, дълъг почти осем метра. В'лане беше пренаредил мебелите, докато съм била с гръб към тях. Сякаш малкото мебели щяха да спрат Джерико Баронс. Той можеше да се движи бързо като мълния, а между тези двамата не беше останала никаква любов. За кой ли път се зачудих защо. Знаех, че никой от тях няма да ми каже.

Но все пак, може би имаше начин.

Междувременно, докато зареждах за опита намаляващата си енергия, казах:

- Информирай ме! Какво стана у Келтърови на Сауин?

- Ритуалът по запазване на стените се провали - рече Баронс.

- Очевидно. Подробности!

- Използвахме черна магия. Опитахме всичко. Келтърови са древен род друиди, които отдавна вървят по ръба. Особено Киън. Дагиъс и Дръстан направиха първия опит. Когато се провалиха, Крисчън и аз поехме нашия ред.

- В какво точно се състоеше вашият „ред“?

- Не питай, госпожице Лейн! Този път просто се откажи! Беше единственото, което можехме да направим и което можеше да подейства. Не стана. Вече няма значение.

Зарязах темата. Щях да узная повече подробности от Крисчън, отколкото някога би ми дал Баронс, и планирах да го видя възможно най-скоро. Той беше важна част от бъдещите ми планове.

Сякаш прочел мислите ми, Баронс каза:

- Крисчън го няма.

Обърнах се рязко.

- Как така го няма?

- Липсва. Изчезна, когато светът на Фае измести Бан Дрохид -белите камъни, където Келтърови изпълняват ритуала. Той беше в кръга, когато се случи.

- Е, къде е отишъл? - настоях, гледайки ту Баронс, ту В'лане.

- Ако знаехме, нямаше да липсва - каза Баронс сухо.

- Невъзможно е да се каже - отговори В'лане, - въпреки че търсихме. Кралицата ми е дълбоко разстроена, че изгуби един от друидите си Келтър в такова критично време. Неговите чичовци също го търсят.

- Изчезнал е преди два месеца? - бях ужасена. Къде беше младият, секси шотландец? Дано не е в света на Фае, мислех си, превърнат в При-я! Той имаше точно такъв изключително добър външен вид, какъвто се нравеше на Фае. Мразех следващия въпрос. - Знаем ли, дали е жив? Някой от вас има ли някакъв загадъчен начин да определи това?