Sapiens. Кратка история на човечеството

Не недостигът на храна е причината за повечето войни и революции в историята. Френската революция е започната не от изгладнели селяни, а от богати юристи. Римската република достига върха на своята мощ през I в.пр.Хр., когато галеони със съкровища от всички краища на Средиземно море правят римляните по-богати, отколкото предците им са се виждали и в най-смелите си мечти. Тъкмо в този момент на изобилие политическият ред рухва и се стига до поредица от кървави граждански войни. Югославия през 1991 г. има предостатъчно ресурси, за да нахрани всички свои граждани, но при все това се разпада сред кръв и разруха.

Проблемът, който е в основата на всички тези катастрофи, е, че милиони години наред човекът е еволюирал в рамките на малки групи от по няколко десетки индивиди. Хилядолетията, отделящи земеделската революция от възникването на градове, кралства и империи, не са достатъчни, за да може да се развие инстинкт за сътрудничество в голям мащаб.

Въпреки липсата на подобен биологичен инстинкт по време на събираческата епоха стотици непознати можели да си сътрудничат — благодарение на споделените митове. Това сътрудничество обаче било ограничено. Всяка група от представители на Homo sapiens продължила да живее независимо и самостоятелно да задоволява нуждите си. Един древен социолог, живял преди 20 000 години, който не знае нищо за събитията след земеделската революция, спокойно би могъл да стигне до извода, че митологията има доста ограничен обхват. Историите за духовете на предците и племенните тотеми може и да са имали силата да организират търговията на раковини между 500 човека, да вдъхновят съвместните празници и да мобилизират силите, за да бъдат унищожени неандерталците, но само толкова. Митологията, би помислил древният социолог, не може да даде възможност на милиони непознати да си сътрудничат всекидневно.

Но този извод се оказва погрешен. Митовете са по-силни, отколкото някой някога си е представял. Когато земеделската революция открива възможности за създаването на пренаселени градове и могъщи империи, хората измислят истории за велики богове, родини и акционерни дружества, които трябва да осигурят необходимите социални връзки. Макар човешката еволюция да пълзи с типичната за охлюв скорост, човешкото въображение гради внушителни мрежи за мащабно сътрудничество, непознато дотогава.

Около 8500 г.пр.Хр. най-големите селища на света са селища като Йерихон, в които живеят няколко стотин души. Около 7000 г.пр.Хр. градът Чаталхьоюк в Анадола наброява между 5000 и 10 000 обитатели. Може би това е най-голямото селище в света в този период. През петото и четвъртото хилядолетие пр.Хр. градове с население десетки хиляди души възникват в региона на Плодородния полумесец и всеки от тях упражнява контрол върху близките села. През 3100 г.пр.Хр. цялата долина по долното течение на Нил се обединява и се формира Старото Египетско царство. Неговите фараони властват над хиляди квадратни километри и стотици хиляди поданици. Около 2250 г.пр.Хр. Саргон Велики създава първата империя — Акадската. Тя има над милион поданици и армия от 5400 воини. Между 1000 и 500 г.пр.Хр. първите мегаимперии възникват в Средния изток — Асирийската империя, Вавилонската империя и Персийската империя. Те управляват многомилионно население и армии от десетки хиляди воини.