Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
ЖЕРТВИТЕ НА РЕВОЛЮЦИЯТА
Фаустовската сделка между човека и зърното не е единствената, сключена от нашия вид. Друг пазарлък засяга съдбата на животни като овцете, козите, прасетата и кокошките. Номадските групи, дебнещи диви овце, постепенно променили състава на стадата, които плячкосвали. Този процес вероятно е започнал със селективния лов. Човекът научил, че е в негова полза да лови само възрастни мъжки екземпляри, както и стари, и болни овце. Те щадяли младите женски и агнетата, за да съхранят в дългосрочен план жизнеността на стадото. Втората стъпка вероятно била активната защита на стадата от хищници — човекът започнал да прогонва лъвовете, вълците и чуждите човешки групи. След това той може би е започнал да отвежда стадата в тесни клисури, позволяващи по-добър контрол и защита. Накрая хората започнали по-внимателно да селектират овцете, за да могат по-добре да отговарят на нуждите им. Най-агресивните овни — онези, които демонстрирали най-силна съпротива спрямо човешкия контрол — били заколвани първи. По същия начин се отнасяли с по-слабите и по-любопитни женски (пастирите не обичат овце, чието любопитство ги отвежда далеч от стадото). С всяко следващо поколение овцете ставали все по-дебели, по-склонни към подчинение и по-малко любопитни. Voila! Мери има малко агънце — и то я следва, където и да отиде тя.
Друг вариант е ловците събирачи да са улавяли агне, което започвали да отглеждат и да угояват, за да имат храна, когато настъпи по-труден период. На определен етап те започват да отглеждат по-голям брой агнета, някои от които достигат полова зрялост и дават потомство. Най-агресивните и неуправляеми агнета ставали първите жертви, а най-склонните към послушание и най-кротките живеели по-дълго и давали потомство. Резултатът бил стадо от одомашнени кротки овце.
Подобни одомашнени животни — овце, кокошки, магарета и други — били източник на храна (месо, мляко, яйца), суровини (кожи и вълна) и мускулна сила. Транспортът, обработването на земята, смилането на зърното и други дейности, които до този момент се извършвали от човека, във все по-голяма степен започнали да се изпълняват от животни. В повечето земеделски общества хората се съсредоточавали върху култивирането на растенията, а отглеждането на животни било второстепенна задача. На някои места обаче възниквал нов тип общество, основано най-вече на експлоатация на животни — племена от пастири.
Паралелно с разпространението на Homo sapiens върви и разпространението на неговите одомашнени животни. Преди десет хиляди години не повече от няколко милиона овце, едър рогат добитък, кози, глигани и кокошки живеели в определени ограничени зони на афро-азиатския континент. Днес има около милиард овце, милиард прасета, повече от милиард едър рогат добитък и повече от 25 милиарда кокошки — при това по целия свят. Одомашнената кокошка е най-разпространената птица на всички времена. След Homo sapiens одомашненият едър рогат добитък, прасето и овцете са съответно вторият, третият и четвъртият най-разпространен едър бозайник на света. От тясна еволюционна перспектива, която измерва успеха по броя на копията ДНК, земеделската революция е истинска благодат за кокошките, кравите, прасето и овцете.
За съжаление, еволюционната перспектива е недостатъчно мерило за успех. Тя преценява всичко с помощта на критериите оцеляване и възпроизводство, без да взима предвид индивидуалното страдание или щастие. Одомашнените кокошки и добитък могат да са образци за успешна еволюция от тази гледна точка, но също така са едни от най-нещастните създания, живели някога на земята. Одомашняването на животните е резултат от поредица брутални практики, които с течение на времето стават все по-жестоки.
Естествената продължителност на живота на дивите кокошки е между седем и дванайсет години, а на говедото — между двайсет и двайсет и пет години. В дивата природа кокошките умират много по-рано, но все пак имат нелош шанс да живеят относително дълго. За разлика от това по-голямата част от одомашнените кокошки и говеда се колят на възраст между няколко седмици и няколко месеца, защото това е най-оптимално от икономическа гледна точка. (Защо да храним един петел в продължение на три години, ако достига максимално тегло за три месеца?)
Кокошките носачки, дойните крави и впрегатните животни понякога живеят дълго, но цената е начин на живот, напълно чужд на техните нужди и желания. Основателно е да приемем, че например бикът предпочита да прекарва дните си, препускайки из откритите прерии в компанията на други бикове и крави, а не да тегли плугове и каруци под бича на човекоподобна маймуна.