Sapiens. Кратка история на човечеството

По-голямата част от тях живеят в постоянни селища, а малцина са пастири, водещи номадски начин на живот. Преминаването към уседналост редуцира значително обсега на действие на отделните индивиди. Древните ловци събирачи обикновено обитавали райони от десетки и дори стотици квадратни километри. „Домът“ им бил цялата територия с хълмовете, потоците, горите и небето. Селяните, от друга страна, прекарвали по-голямата част от времето си, обработвайки малко парче земя или овощна градина, а семейният им живот бил организиран около тясна постройка от дърво, камък или кал, не по-голяма от няколко десетки квадратни метра — къщата им. Типичният селянин бил особено привързан към нея. Това била истинска революция с далеч стигащи последици — колкото психологически, толкова и архитектурни. От този момент нататък привързаността към „моята къща“ и отделеността от съседите стават отличителните белези на човека — едно същество, вече много по-силно центрирано около самото себе си.

Новите земеделски земи не само обхващали много по-малка територия в сравнение със зоната на действие на древните събирачи, но и били много по-различни от естественото си състояние. Ако оставим настрана използването на огън, ловците събирачи рядко променяли нещо в обитаваната от тях среда. Земеделците, от друга страна, живеели на изкуствени човешки острови, създадени с много труд насред пустошта. Те изсичат дърветата, копаят канали, почистват пасбищата от храсти, изграждат постройки, орат земята и засаждат овошки в стегнати редици. Създаденият по този начин хабитат е предназначен единствено за хората и „техните“ растения и животни и често бил обграждан от стени и огради. Фермерските семейства влагали всичките си сили, за да държат настрана плевелите и дивите животни. Ако подобни натрапници все пак успеели да проникнат, незабавно били прогонвани. Ако упорствали, имало начини за унищожаването им. Домовете били защитавани особено съвестно. От самото начало на земеделието до днес, милиарди човешки същества, въоръжени с клони, мухобойки, обувки и отровни спрейове водят безмилостна борба срещу трудолюбивите мравки, потайните хлебарки, смелите паяци и лутащите си бръмбари, които успяват да проникнат в човешките обиталища.

През по-голямата част от историята тези създадени от човека анклави са незначителни на фона на огромните пространства дива природа. Повърхността на Земята е около 510 милиона квадратни километра, от които 155 милиона са суша. Около 1400 г.сл.Хр. по-голямата част от земеделците, както и техните растения и животни, били събрани на територия не по-голяма от 11 милиона квадратни километра — 2% от земната повърхност. (Robert В. Mark, The Origins of the Modern World: A Global and Ecological Narrative (Lanham, MD: Rowman & Littlefield Publishers, 2002), 24.) Останалата част била твърде студена, твърде гореща, твърде суха, твърде влажна или по-друга причина неподходяща за обработка. Тези миниатюрни 2% са сцената, на която се разгръща човешката история.