Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
Хората трудно напускали своите изкуствени острови. Те не можели да изоставят къщите си, полетата и хамбарите, без да поемат огромен риск. Освен това с течение на времето те трупали все повече и повече притежания — трудно транспортируеми предмети, които ги привързвали към конкретното място. Древните земеделци може и да ни изглеждат като пълни бедняци, но типичното семейство притежавало повече предмети от едно цяло племе на ловци събирачи.
НАСТЪПВАНЕТО НА БЪДЕЩЕТО
С намаляването на земеделското пространство времето, влагано в труд, нараствало. Събирачите обикновено не губели време в планиране на следващите две седмици или месец. Фермерите обаче въображаемо се пренасяли години и десетилетия напред.
Събирачите не обръщали внимание на бъдещето, защото се грижели най-вече за препитанието си и нямали възможност да съхраняват храна или да трупат притежания. Разбира се, те несъмнено са се ангажирали с планиране. Художниците от пещерите Шове, Ласко и Алтамира със сигурност са искали творенията им да се запазят за идните поколения. Социалните съюзи и политическите съперничества също били дългосрочни начинания. Често били необходими години, за да се върне услуга или да бъде отмъстена злина. Въпреки това в икономиката на лова и събирачеството съществувал очевиден предел на подобно дългосрочно планиране. Парадоксално, но това спестява много тревоги. Няма смисъл да се измъчваш за неща, върху които нямаш контрол.
Земеделската революция придава на бъдещето много по-голяма значимост, отколкото то е имало когато и да било преди това. Земеделците трябвало винаги да го взимат предвид и да работят в негово име. Земеделската икономика е базирана на сезонния цикъл на производство, състоящ се от дълги месеци на обработка, следвани от кратък период на събиране на реколтата. Ако тя е богата, селяните могат да отпразнуват събитието, след като привършат с работата си, но след около седмица отново трябва да стават в зори и да работят дълги часове в полето. Въпреки че има достатъчно храна за днешния ден, за следващата седмица и дори месец, те се тревожат за следващата година и за идващата след нея.
Тревогата за бъдещето е вкоренена не само в сезонните цикли на производство, но и във фундаменталната несигурност на земеделието. Тъй като повечето села преживявали благодарение на култивирането на много ограничен набор от одомашнени растения и животни, те зависели от засушаванията, наводненията и епидемиите. Селяните били длъжни да произвеждат повече, отколкото консумирали, за да могат да натрупат резерв. Без зърно в силозите, съдове със зехтин в мазето, сирене в килера и колбаси, висящи от тавана, те били обречени на глад в годините на лоша реколта. А такива, рано или късно, идвали. Селянинът, живеещ с презумпцията, че няма да има бедни години, не оцелявал дълго.
В резултат от това още от зората на земеделието тревогата за бъдещето започва да играе основна роля на сцената на човешкия ум. В районите, където реколтата зависи от дъжда, началото на дъждовният период означава, че всяка сутрин първата работа на хората е да вперят поглед в хоризонта, да подушат вятъра и да напрегнат очите си. Дали това е облак? Ще завали ли навреме? Ще вали ли достатъчно? Няма ли буря да отмие семената и да изкорени младите стръкчета? В същото време в долината на реките Ефрат, Инд и Хуанхъ други селяни следят с трепет нивото на водата. Те се надяват, че то ще се покачи, така че плодородният горен слой, който водите носят от планината, да се разпредели равномерно и да се напълнят напоителните им системи. Но ако нивото на водата е прекалено високо или дъждовете не дойдат в точния момент, въздействието им ще бъде опустошително — точно както при суша.
Селяните се тревожат за бъдещето не само защото имат повече причини, но и защото имат контрол върху повече неща. Те могат да разчистят нова територия за обработване, да направят нов напоителен канал, да посадят повече. Тревожният селянин се труди упорито и бърза подобно на мравка, събираща запаси от храна през лятото. Той сади с пот на чело маслинови дръвчета и отлага за зимата или дори за следващата година консумирането на храната, произведена днес.