Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
197. Ако той счупи кост на друг виден мъж, то и негова кост трябва да бъде счупена.
198. Ако той ослепи или счупи кост на обикновен човек, ще претегли и плати 60 шекела сребро.
199. Ако той ослепи роб на виден мъж или счупи кост на роб на виден мъж, ще претегли и плати половината от цената на този роб (в сребро). (Ibid., 121.)
200. Ако виден мъж удари жена от висшата класа и тя пометне, той трябва да премери и да й даде десет шекела сребро за бебето.[…]
209. Ако жената умре, трябва дъщеря му да бъде убита.
210. Ако ударът му стане причина жена от средната класа да пометне, той трябва да премери и да й даде пет шекела сребро.
211. Ако тя умре, той трябва да премери и плати трийсет шекела сребро.
212. Ако удари робиня и тя пометне, той трябва да премери и да й даде два шекела сребро.
213. Ако робинята умре, той трябва да премери и плати двайсет шекела сребро. (Ibid., 122-123.)
След списъка с присъди Хамурапи отново заявява:
Това са справедливите присъди, които Хамурапи, вещият цар, е определил и чрез тях е насочил царството си по пътя на истината и правилния живот... Аз съм Хамурапи, благородният цар. Не съм лекомислен или небрежен към човешкия род, поверен ми от бог Енлил и с грижата за когото бог Мардук ме натовари.
Законникът казва, че вавилонският социален ред е вкоренен в универсални и вечни принципи на справедливост, определени от боговете. Принципът на йерархичността е от основно значение. Според него хората са разделени на два пола и три класи — висша, обикновена (средна) и роби. Представителите на двата пола и на трите класи имат различни ценности. Животът на обикновена жена струва 30 шекела, а на робинята — 20, докато окото на обикновен мъж струва 60 шекела.
Законникът също така определя стриктно йерархията в рамките на семейството. Според него децата не са независими личности, а собственост на родителите си. Затова ако виден мъж убие дъщерята на друг виден мъж, дъщерята на убиеца трябва също да умре като наказание. На нас може и да ни изглежда странно, че убиецът остава невредим, а умира невинната му дъщеря, но според Хамурапи и вавилонците това е напълно справедливо. Законникът се основава на допускането, че ако всички поданици приемат мястото си в йерархията и действат според това, милионите, живеещи в империята, ще могат да си сътрудничат успешно. Обществото им ще може да произвежда достатъчно храна, да я разпределя ефективно, да се защитава от врагове и да завладява нови територии, така че да придобива повече богатства и сигурност.
Около 3500 години след смъртта на Хамурапи жителите на тринайсетте британски колонии в Северна Америка решават, че кралят на Англия ги третира несправедливо. Техни представители се събират във Филаделфия и на 4 юли 1776 г. колониите обявяват, че техните жители вече не са поданици на британската корона. Тяхната Декларация за независимост формулира универсални и неизменни принципи на справедливостта, които, подобно на тези на Хамурапи, са вдъхновени от божествена сила. Но най-важният принцип, наложен от американския бог, се различава до известна степен от принципите, наложени от вавилонските богове. Американската Декларация заявява:
Според нас следните истини се разбират от само себе си: че всички човеци са създадени равни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие.
Подобно на Законникът на Хамурапи, този документ обещава, че ако хората действат според свещените принципи, записани в него, милионите ще могат успешно да си сътрудничат, да живеят в сигурност и мир в едно справедливо и проспериращо общество. И отново подобно на Законникът американската Декларация за независимост не е само документ, чиято значимост може да се сведе до конкретното време и място — той бива приет и от следващите поколения. В продължение на повече от 200 години американските ученици го преписват и учат наизуст.
Двата текста ни изправят пред една очевидна дилема. Те претендират, че описват универсални и вечни принципи на справедливостта, но според американците всички хора са равни, докато според вавилонците това определено не е така. Американците, разбира се, биха казали, че те са прави, а Хамурапи греши. Хамурапи, от своя страна, би отговорил, че е тъкмо обратното. Всъщност и двете страни грешат. И Хамурапи, и бащите основатели си представят действителност, направлявана от универсални и неизменни принципи на справедливостта — като равенството или йерархията. Но всъщност единственото място, където подобни принципи съществуват, е богатото въображение на Homo sapiens и неговите митове. Тези принципи нямат обективна валидност.