Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
За да бъдат превърнати биковете, конете, магаретата и камилите в послушни впрегатни животни, естествените им инстинкти и социални връзки трябва да бъдат разрушени, а агресията, сексуалността и свободата на движение — ограничени. Фермерите изобретяват техники като затваряне в кошари и клетки, поставяне на юзди, хамути и каиши, използване на остени и камшици и осакатяване. Процесът на опитомяване почти винаги включва кастрирането на мъжките. Това намалява тяхната агресия и дава възможност на човека да контролира възпроизводството в стадото.
В много общества в Нова Гвинея богатството на отделните индивиди традиционно се определяло от броя на притежаваните прасета. За да са сигурни, че няма да избягат, фермерите от северните региони на Нова Гвинея режат парче от зурлата им. Това ще им причинява огромна болка всеки път, когато се опитат да душат, а тъй като те не могат да си намират храна, нито дори пътя си, без да душат, така стават напълно зависими от собствениците си. В друга част на Нова Гвинея било обичайно да се вадят очите на прасетата, така че да не виждат накъде вървят. (Charles Patterson, Eternal Treblinka: Our Treatment of Animals and the Holocaust (New York: Lantern Books, 2002), 9-10; Peter J. Ucko and G. W. Dimbleby (eds.), The Domestication and Exploitation of Plants and Animals (London: Duckworth, 1969), 259.)
Фермерите имат и съответни техники за добиване на мляко. Кравите, козите и овцете могат да дават мляко само след като са родили и само докато малките сучат. Следователно за да имат мляко женските трябва да имат малки, но в същото време те не трябва да изсукват цялото мляко. Традиционен начин да се реши този въпрос бил заколването на малките скоро след раждането им, доенето на млякото, докато има такова, и предизвикването на нова бременност. Това все още е популярен способ. В много съвременни ферми дойната крава обикновено живее около пет години, преди да бъде заклана. През това време тя е почти непрекъснато бременна и бива оплождана между 60 и 120 дни след като е родила, за да се осигури максимален надой. Малките се отделят от нея скоро след раждането им. Женските телета се отглеждат, за да станат следващото поколение дойни крави, а мъжките се предават в ръцете на месодобивната индустрия. (Avi Pinkas (ed.), Farmyard Animals in Israel — Research, Humanism and Activity (Rishon Le- Ziyyon: The Association for Farmyard Animals, 2009 [Hebrew]), 169-199; ‘Milk Production — the Cow’ [Hebrew])
Друг метод е телетата и яретата да се оставят при майките им, но да не им се позволява да сучат прекалено много. Най-простият начин това да стане е като малките се прогонват след като млякото започне да тече. Това обикновено предизвиква съпротивата както на майката, така и на малкото. Някои пастирски племена избиват малките, изяждат месото и след това пълнят кожата им. Натъпканите кожи, наподобяващи фигурата на животно, се показват на майката, за да продължи тя да произвежда мляко. Нуерите в Судан дори намазват натъпканите фигури с урината на майката, за да им придадат позната миризма. Друга тяхна техника е завръзването на венче от тръни около устата на телето, така че то да боде майката и да я кара да се съпротивлява на сукането. (Edward Evan Evans-Pritchard, The Nuer: A Description of the Modes of Livelihood and Political Institutions of a Nilotic People (Oxford: Oxford University Press, 1969);)
Туарегите, които отглеждат камили в Сахара, пробивали или режели части от носа и горната устна на малките, за да стане сукането болезнено и те сами да се отказват. (Johannes Nicolaisen, Ecology and Culture of the Pastoral Tuareg (Copenhagen: National Museum, 1963), 63.)
Не всички земеделски общества са толкова жестоки към домашните си животни. Понякога животът им може да е доста задоволителен. Овцете, отглеждани за вълна, домашните кучета и котки, военните и състезателни коне често се радват на добри условия на живот. Знае се, че римският император Калигула е планирал да назначи коня си, Инцитат, на сенаторска служба. Пастирите и фермерите често показват привързаност към животните си и се грижат добре за тях, точно както мнозина робовладелци обичали и се грижели за робите си. Неслучайно крале и пророци се преобличали като овчари и сравнявали начина, по който те и боговете се грижат за хората, с начина, по който пастирът обгрижвал стадото си. Но въпреки това от гледна точка на стадото е трудно да си представим, че земеделската революция не е ужасяваща катастрофа. Еволюционният „успех“ на одомашнените животни е безсмислен. Дивите носорози, които са на ръба на оцеляването, вероятно са по-удовлетворени от живота си, отколкото телето, което прекарва краткия си живот в тясна клетка и бива угоявано, за да има сочни пържоли. Щастливият носорог не става по-малко щастлив от това, че е един от последните представители на вида си. Еволюционният успех на говедото, измерван в броя копия на ДНК, не е утеха за страданието, което отделните животни понасят.