Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
През 221 г.пр.Хр. династията Цин обединява Китай, а скоро след това Рим обединява държавите в Средиземноморския басейн. На четирийсетмилионното население, подчинено на династията Цин, са наложени данъци, необходими за поддържане на армия от стотици хиляди воини и на сложна бюрократична система с над 100 000 служители. В зенита си Римската империя събира данъци от повече от 100 милиона поданици, с които се финансира армия, наброяваща между 250 000 — 500 000 войници, пътна мрежа, която се използва 1500 години по-късно и театри и амфитеатри, в които се играят и досега спектакли.
Безспорно всичко това е впечатляващо, но не трябва да храним фалшиви илюзии относно „мрежите за масово сътрудничество“, действали в египетските царства или Римската империя. „Сътрудничество“ звучи много алтруистично, но невинаги е доброволно и рядко е егалитарно. Повечето мрежи за сътрудничество са ориентирани към потисничество и експлоатация. Селяните плащат за разцвета на тези мрежи със своите скъпоценни хранителни излишъци, изпадайки в отчаяние, когато бирникът с един замах заличава цяла година на тежък труд. Известните римски амфитеатри често се изграждат от роби, а целта е богатите и мързеливи римляни да гледат как други роби се впускат в ожесточена гладиаторска битка. Дори затворите и концентрационните лагери са мрежи за сътрудничество и могат да функционират само защото хиляди непознати по някакъв начин координират действията си.
Всички тези мрежи на сътрудничество — от градовете в Древна Месопотамия до империите на Рим и династията Цин — са „въобразен ред“. Социалните норми, които ги поддържат, не се основават нито на вродени инстинкти, нито на лични познанства, а на вяра в общи митове.
Как е възможно митове да поддържат цели империи? Вече обсъдихме един пример — компанията „Пежо“. Нека сега се спрем на два от най-известните мита в историята: Кодексът на Хамурапи от около 1776 г.пр.Хр., който служи като наръчник за сътрудничество за стотици хиляди древни вавилонци, и американската Декларация за независимост от 1776 г., която и до днес е наръчник за сътрудничество за стотици милиони съвременни американци.
През 1776 г.пр.Хр. Вавилон е най-големият град на света. Вавилонската империя вероятно е най-голямата империя с над милион поданици. Тя властва над почти цяла Месопотамия, включително над по-голямата част от съвременен Ирак и части от съвременна Сирия и Иран. Вавилонският владетел, който е най-известен днес, е Хамурапи. Славата му се дължи най-вече на един текст, който носи неговото име — Законникът на Хамурапи. Той съдържа закони и съдебни решения и целта му е да представи Хамурапи като образец за справедлив владетел, да служи като основа на една всеобща правна система в империята и да научи бъдещите поколения какво е справедливост и как трябва да постъпва справедливият владетел.
Той е валиден за поколения напред. Интелектуалният и бюрократичен елит на Древна Месопотамия канонизира текста, а чиракуващи преписвачи продължават да го преписват дълго след смъртта на Хамурапи и края на империята. Законникът е особено подходящо свидетелство за идеала за социален ред на древните месопотамци. (Raymond Westbrook, ‘Old Babylonian Period’, в A History of Ancient Near Eastern Law, vol. 1, ed. Raymond Westbrook (Leiden: Brill, 2003), 361-430; Martha T. Roth, Law Collections from Mesopotamia and Asia Minor, 2nd ed. (Atlanta: Scholars Press, 1997), 71-142; M. E. J. Richardson, Hammurabi's Laws: Text, Translation and Glossary (London: T&T Clark International, 2000).) Той започва, съобщавайки, че боговете Ану, Енлил и Мардук — основните божества в пантеона на Месопотамия — са определили Хамурапи да бъде този, който ще „направи така, че справедливостта да ръководи империята, ще накаже лошите и злите, ще попречи на силните да потискат слабите“ (Roth, Law Collections from Mesopotamia, 76.). Следват около 300 присъди със следния вид: „Ако се случи това и това, присъдата е такава.“ Например присъдите в списъка между 196-199 и между 209-214 гласят:
196. Ако виден мъж ослепи друг виден мъж, то и неговото око трябва да бъде извадено.