Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
ИСТИНСКИ ВЯРВAЩИ
Твърде вероятно е доста от читателите на предходните редове неспокойно да са започнали да се въртят на столовете си. Повечето от нас днес са научени да реагират по такъв начин. Лесно е да приемем, че Законникът на Хамурапи е мит, но не искаме и да чуем, че човешките права също са мит. Ако хората осъзнаят, че правата съществуват само във въображението ни, няма ли опасност нашите общества да се разпаднат? Волтер казва: „Няма Бог, но не казвайте това на слугата ми, ако не искате да ме убие през нощта.“ Хамурапи би казал същото относно неговият принцип на социална йерархия, а Томас Джеферсън относно човешките права. Homo sapiens няма естествени права, точно както паяците и шимпанзетата. Но не казвайте това на слугите ни, ако не искате да ни убият през нощта.
Подобни страхове имат основания. Един естествен ред е стабилен и сигурен. Няма вероятност гравитацията да престане да действа утре, дори ако хората спрат да вярват в нея. За разлика от това един въобразен ред винаги е застрашен от разруха, защото зависи от митове, а митовете изчезват, когато хората спрат да вярват в тях. Необходими са постоянни и настойчиви усилия, за да съхраним въобразения ред. Някои от тези усилия включват насилие и принуда. Армиите, полицията, съдилищата и затворите постоянно действат, принуждавайки хората да се съобразяват с въобразения ред. Ако древен вавилонец ослепи своя съсед, обикновено е необходимо известно насилие, за да се спази закона „око за око“. Когато през 1860 г. мнозинството от американските граждани стигат до заключението, че робите от Африка са човешки същества и затова трябва да имат право на свобода, е необходима кръвопролитна гражданска война, за да приемат това и южните щати.
Но въобразеният ред не може да бъде поддържан единствено чрез насилие. Той изисква и искрено вярващи в него. Принц Талейран, който започва хамелеонската си кариера при Луи XVI, по-късно обслужва революционния и Наполеоновия режим и навреме пренасочва лоялността си, за работи отново за възстановената монархия в края на живота си, обобщава десетилетията управленски опит с думите: „Можеш да постигнеш много с щик, но е твърде неудобно да седиш на него.“ Един свещеник често може да свърши работата на стотици войници, при това много по-евтино и ефективно. Още повече, че независимо колко ефикасни са щиковете, някой трябва добре да ги владее. Защо трябва войниците, тъмничарите, съдиите и полицаите да поддържат въобразен ред, в който не вярват? От всички човешки колективни дейности най-трудно се организира насилието. Ако кажем, че един социален ред бива поддържан от военна сила, веднага възниква въпросът: какво тогава поддържа военния ред? Не е възможно да се организира една армия единствено чрез принуда. Поне някой от военачалниците и войниците трябва истински да вярва в нещо, било то Бог, чест, родина, мъжество или пари.
Още по-интересен въпрос може да се постави по отношение на онези, които са на върха на социалната пирамида. Защо ще искат да наложат някакъв въобразен ред, ако самите те не вярват в него? Често срещано е твърдението, че елитът може да се ръководи от цинична алчност. Но не е твърде вероятно един циник, който не вярва в нищо, да бъде алчен. Не е необходимо много, за да се поддържат обективните билогични нужди на Homo sapiens. Отвъд тях парите могат да бъдат използвани, за да се строят пирамиди, да се предприеме околосветско пътешествие, да се финансира предизборна кампания, да се спонсорира предпочитаната терористична организация, или да се инвестира на борсата и да се спечелят още пари — все неща, които за истинския циник нямат абсолютно никакво значение. Диоген, гръцкият философ, основател на школата на киниците, живеел в питос. Веднъж Александър Велики го посетил точно когато се припичал на слънце. Всемогъщият завоевател го попитал дали има нещо, което може да направи за него, а Диоген му отвърнал „Да, има нещо, което можеш да направиш. Отмести се, закриваш ми слънцето.“
По тази причина циниците не изграждат империи, а въобразеният ред може да се поддържа само ако голяма част от населението — и по-конкретно голяма част от елита и онези, които отговарят за сигурността — наистина вярват в него. Християнството нямаше да просъществува в продължение на 2000 години, ако повечето свещеници и епископи не вярваха в Христос. Американската демокрация нямаше да просъществува в продължение на 250 години, ако по-голямата част от президентите и конгресмените не вярваха в човешките права. Модерната икономическа система нямаше да просъществува и един ден, ако повечето инвеститори и банкери не вярваха в капитализма.