Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Това е специална татуировка — каза Мак весело, вземайки нещо, приличащо на електрическа четка за зъби без косъмчета. — Ако я направя правилно, тя би трябвало да отпечатва аурата му — неговата магическа кожа — както и телесната. Когато премахне щитовете си, тя ще може да действа като истинско оръжие. И тъй като сме се учили от уменията на феите, би трябвало да работи още по-добре във Феерия, отколкото тук. — Той постави главичката на нещото, подобно на четка за зъби, на върха на меча и започна да го оцветява с мастило. Приткин дори не потрепна, но мускулите на ръцете му изпъкнаха малко повече. Отпих от колата си и се отказах да се опитвам да не го гледам.
— Не разбирам — казах след минута — Ти имаш оръжия — това си беше доста сериозно подценяване на фактите — защо не разчиташ на тях?
Мак отговори — въпреки че вниманието му продължаваше да е насочено към гърба на жертвата му — и той поспря, за да избърше малко кръв.
— Нормалните оръжия, не могат да направят много срещу феите. Нужни са магически пособия, за да попречат донякъде на нещата, които те могат да ви сервират, но както Джон вече каза, нашата магия не действа във Феерия. — Той продължи с татуирането и този път Приткин потрепна леко. — Или поне повечето от способностите ни няма да действат, а до тези, които биха проработили, нямаме достъп.
— Какви заложби имаш предвид?
— О, различни — каза Мак, неговият малък инструмент избръмча, сякаш разкъсваше кожата на Приткин. Той се спря, за да се консултира с голяма книга за магии, подпряна на табуретката до него, след това измърмори нещо над частично завършената татуировка. Изображението блесна за момент и след това изчезна отново. Мак изсумтя и продължи със заниманието си.
— Това, което наистина ще помогне са няколко нулеви бомби. Само че е трудно да се намерят и има заплаха от смъртна присъда, ако се използват без разрешение. И дори бяхме склонни да рискуваме, по някаква причина от Черния пазар не ни се доверяват — предполагам, че това се дължи на факта, че прекалено много години ги държахме настрани от бизнеса.
— Какво е Нулеви бомби?
— Лоши неща, но е добре да ги имаш под ръка навсякъде, където има магия, на която не знаеш как да се противопоставиш. Никой не знае кой ги е измислил, но съществуват от векове. Тъмните магове залавят Нула-маг роден с дарба да разрушава магията — и изцеждат жизнените му сили в сфера. Това убива мага, но затваря неговите способности в изключително мощен контейнер. Ако той експлодира, включително и във Феерия, цялата магия ще изчезне или за кратко ще бъде абсолютно неконтролируема. Колко дълго зависи от мощта на Нулата и на колко години е бил, когато е бил изцеден.
— Интересно. — Почувствах смътно, че ми призлява. — Как точно изглеждат? — Внимавах да не поглеждам към торбата си, която стоеше невинно на пода до хладилника.
Мислех, че гласът ми звучи небрежно, но Приткин трябва да бе забелязал нещо в тона ми, защото главата му се извъртя рязко към лицето ми:
— Защо? — Очите му се бяха присвили, дали от болка или от съмнение, толкова, че само тънка зелена линия се показваше през бледите му мигли. Свих рамене.
— Просто се чудех. Тони имаше навик да държи всякакви оръжия наоколо. Може би съм виждала някоя.
Мак поклати глава, с лице наведено към гърба на Приткин.
— Едва ли, любима. Те струват цяло състояние, защото Нулите, които са достатъчно силни, за да се направи такава бомба, са рядкост и са добре защитени. Повечето от тях, достигнали до наши дни, са останали от миналите векове. Вампирите имали навика да ловуват Нули преди примирието, затова няма почти никакви оцелели от тях сега. Повечето са били унищожени, цели фамилни линии били изтребени, за да се създаде вампирският арсенал.
— В такъв случай, сигурно никога не си виждал такава бомба.
— Оо, попадал съм на няколко през годините. Кръгът купува всяка, до която се добере, за да не попаднат в ръцете на вампирите. Аукционна къща „Донован“ се сдоби с една в Лондон през 63-та. Кръгът не беше щастлив, когато отказаха първоначалната ни оферта и я предложиха за публично наддаване. Хм, старият Донован ги уведоми, че е напълно законно. Нещото беше антика — проучих го и то датираше поне от дванайсети век — и, разбира се, тогава още не е имало закони срещу създаването им. — Той спря, за да избърше татуировката отново и направи гримаса към количеството кръв по парцала. — Искаш ли да си починеш? — попита Приткин.