Призована от сенките

Погледнах бегло Мак и Приткин ме изгледа възмутено.

— Той рискува живота си в това начинание. Можеш да му вярваш, както вярваш на мен! — каза нетърпеливо.

Повдигнах вежда и той избухна. Лицето му се зачерви, както татуировката му беше оцветявана, сантиметър след агонизиращ сантиметър и мисля, че имаше нужда да крещи на някого.

— Ако не ми вярваш, това никога няма да проработи! Наближава моментът, много скоро, когато животът ни ще зависи от това дали можем да работим заедно! Ако не можеш да ми се довериш, кажи го сега! Предпочитам да го направя сам, отколкото да умра, защото ти допускаш, че съм неискрен!

Отпих от колата и останах спокойна.

— Ако не мислех, че мога да ти се доверя, донякъде, щях да съм си тръгнала досега. Твоят час изтече преди няколко минути. — Гледах между него и Мак. — Хипотетично, да речем, че знам откъде могат да се намерят някои оръжия. Ще ви ги опиша, а вие ще ми кажете какво правят. Ако решим, че биха могли да ни бъдат полезни, може би ще ви кажа къде да ги намерите.

Приткин погледна свирепо, но Мак сви рамене.

— Звучи честно. — Спря, за да сложи друг цвят мастило, след като беше завършил всички златисти части на меча. — Давай.

— Добре. — Нямаше защо да го обмислям, тъй като единственото нещо, което бях взела от Сената, освен капана на Греите и Нулевите бомби, беше малка кадифена торбичка. Вътре се намираха шепа пожълтели дискове от кост, щамповани с груби руни. Имаха издълбани дупчици в горната част и кожени каишки, нанизани през тях, сякаш обикновено бяха по-скоро носени като накит, отколкото използвани за призоваване. Описах ги на Мак, който спря заниманието си, за да се втренчи в мен изумен.

— Това не е възможно — каза той. Приткин не продума нищо, но се чувствах сякаш очите му могат да пробият дупка в мен всеки момент. — Не те наричам лъжец, Каси, но ако дребен гангстер като Антонио притежава Руните на Лангарн, аз ще…

— Не ги притежава. — Приткин го отряза — Къде ги видя?

— Това е хипотетично.

— Мис Палмър!

— Можеш да ме наричаш Каси. — Като се има предвид, че вероятно имаше намерение да ме убие накрая, формалностите изглеждаха малко странно.

— Отговори на въпроса! — Приткин изпъшка през стиснати зъби. Тъй като Мак не беше подновил ровенето в гърба му, предположих, че аз бях причината.

— Ще ти кажа, каквото знам — вметна Мак — но не е много. Легендата разказва, че са били изработени от Егил Скалагримсон в края на десети век. — В отговор на неразбиращия ми поглед, той поясни. — Той е бил викинг поет и hell-raiser — отнел е първия си живот на шестгодишна възраст, когато убил друго дете, което го измамило при игра с топка — но той бил един от най-добрите майстори на руни, живели някога. Разбира се, някои легенди разказват, че е откраднал руните от Гунхилд — вещицата-кралица на Ерик Блъдакс, крал на Норвегия и Северна Англия. И тъй като се говори, че Гунхилд е имала предци феи, възможно е руните да са изработени много преди това във Феерия от някой изключително…