Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Отивам да проверя Данте и да разбера какви неприятности е забъркал Кръгът, ако смяташ, че можеш да се справиш с тези двама гении без мен.
Помислих си нещо грубо и получих още една порция от смях, преди внезапно да изчезне. Погледнах Приткин и той отвърна на погледа ми с безизразно изражение. Имаше лице на играч на покер, но това нямаше значение. Не повярвах на скалъпената му история и за минута.
Приткин знаеше много добре, че Мира се опитва да ме убие. Той вероятно залагаше, че рано или късно тя ще се появи отново за нов опит. Всъщност, аз бях стръвта! Ето защо той и Мак искаха да я намерят — това също беше очевидно. Привличането и на тяхна страна щеше да им даде мощно оръжие, което да използват в преврата срещу ръководството на Кръга. Може би се възприемаха като революционери, борещи се срещу корумпираната система или може би, бяха просто опортюнисти, които си мислеха, че тя ще бъде техния билет към властта. Нямаше значение за мен кое от двете беше вярно, но аз се тревожех от факта, че тя никога нямаше да им помогне за нещо по-малко от титлата на Пития. Единственият въпрос беше дали Приткин щеше да ме убие собственоръчно, щом изпълня предназначението си или щеше да накара Мира да го направи за него.
Разбира се, знаех, че се залъгват, ако мислеха, че тя ще се съгласи с техния план. Както каза Агнес, когато неохотно ми предаде силата, нейната наследница се беше присъединила към Распутин, или защото беше зла, или защото беше слаба, като и двете вероятности я правеха лоша Пития. Фактът, че малко след това Мира ме нападна, ме караше да предположа, че е зла. Може и да не исках работата, но това психо нямаше да я получи, така или иначе.
Взех решение. Били беше прав — нуждаехме се от повече помощ, отколкото той можеше да осигури и двойка магове воини бяха перфектните съюзници. Дали Приткин искаше да ме използва и да играе двойна игра? Добре, но и двамата бихме могли да играем тази игра. Щях да му позволя да ми помогне да преодолея пречките по пътя и веднага щом намерехме Мира, щях да го зарежа и да използвам капана, в който бяха настанени Греите преди, за нея.
Усмихнах се на мага.
— Звучи интересно. Може да постигнем споразумение, в края на краищата. Този следобед беше доста образователен. Въпреки че съм израснала във вампирски благороднически двор, знанията ми за магията не бяха големи.
На ясновидците се гледаше като на утайката на магическия свят — хора с малко истински талант, които си изкарват прехраната, казвайки неща, които другите искаха да чуят. Сещате се, от сорта на: „Името на твоята сродна душа започва с Т… или С, или Р, или някоя друга по-често срещаща се буква от азбуката.“, но ясновидците се нуждаят от още сеанси, за да открият коя точно е тя. Скъпи сеанси. Никога не съм правила това, дори и когато бях много закъсала за пари. Може и да мамех в казината от безизходица, но никога не бих се подиграла с дарбата си. Повечето от маговете на Тони, обаче, смятаха, че някои от моите предсказания се сбъдват само по чиста случайност и не искаха да имат много общо с мен. Вампирите, разбира се, притежаваха естествена магия и нямам предвид само силата, която ги поддържаше живи. Много от тях придобиваха полезни способности, ако оцелееха достатъчно дълго и някои от тях можеха да бъдат доста ефектни. Виждала съм вампири да левитират и да се издигат и други, които можеха да те съблекат от другия край на стаята и да изтръгнат биещо сърце от гърдите само с малко повече от мисъл. Но магията на маговете е друг вид и те губят способностите си, ако бъдат превърнати, затова няма магове вампири.
Мисля, че тази сутрин научих за магията много повече, отколкото през десетте години обучение при Тони. Всичко започна, когато Приткин се съблече отново, за да може Мак да довърши татуировката му и аз го попитах защо е необходимо всичко това сега. Питах го главно, за да отвлека вниманието си от тялото му, което изведнъж беше станало много по-привлекателно, отколкото би трябвало. Наистина се надявах, че страничните ефекти от съприкосновението ни с инкубусите скоро щяха да отшумят.
— Както твоята, така и моята магия няма да действат във Феерия — каза Приткин.
Той звучеше така, сякаш предпочиташе да ми каже да отида по дяволите, но тъй като току-що бяхме станали партньори, трябваше да се държи добре. Реших да се възползвам от предимството, докато го имам, тъй като се съмнявах да продължи дълго.
— Какво сега, надяваш се да блеснеш пред феите с мъжествената си татуировка ли?
Мак се засмя, но въпреки че главата на Приткин не бе обърната към мен, можех да кажа, че се мръщеше. Раменете му се напрегнаха и стегнаха надолу по интересен начин. Станах да си взема още една кола.