![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Извършвал такива чудеса, че и най-добрите били поразени, а монсеньор Говен — най-много от всички. Според него този рицар можел да бъде единствено Ланселот и той го споделил на кралицата. Що се отнася до нея, тя била убедена. Разпознавала начина му на сражаване, тъй като го била виждала много пъти в действие. Радвала се много, но решила да заблуди монсеньор Говен, а и всички други. Веднага след това повикала една от своите придворни по липса на друго доверено лице, защото дамата от Малео74 била в родината си, прикована от смъртоносна болест. Така тя нямала пред кого да сподели мислите си:
— Госпожице — рекла тя на младата девойка, — предайте моята заповед на този рицар — занапред да се бие възможно най-зле, така, както преди действаше превъзходно. Нека сега изпита унижение, както преди будеше възхищение.
Девойката отишла при рицаря и му предала посланието. Тогава той взел едно от копията, които държал неговият оръженосец, и се спуснал да се бие срещу някакъв рицар. Не успял да го улучи, но другият го ударил. Оставил се да падне от задната част на коня си и се изправил много трудно. Върнал се в боя и точно когато щял да нанесе силни удари, се вкопчил в шията на коня си и сякаш щял да падне. След това не се изправил повече срещу друг противник, а свел глава и отбягвал всеки удар. Справял се толкова зле, че цялата тълпа го обсипвала с проклятия, а младото момче, дошло с него, било по-изумено от всеки друг.
По такъв начин продължил да се бие цял ден, докато рицарите се разотишли. Всички, които възхвалявали храбростта му, били засрамени. Прибрал се до мястото, където бил отседнал, без никой да се осмели да го попита за страхливото му поведение. На следващия ден сутринта, когато си облякъл доспехите и се върнал на турнира без шлем, една девойка го настигнала и разпознала. Тя била тази, която го била завела в манастира с надгробната плоча на Галаад. Следвала го и когато Ланселот сложил шлема си, започнала да обикаля редиците и да крещи:
— Чудото дойде! Чудото дойде!
Веднага щом го забелязали, шегобийците и други празноглавци започнали да го хулят. Той грабнал едно копие и се подготвил за двубой. Започнал ожесточено сражение. Повалял рицари, чупил копия и смайвал всички, които го наблюдавали. Дълго време се биел великолепно до момента, когато кралицата му наредила: „По-зле!“ и веднага започнал да се сражава възможно най-лошо.
Девойката, която съобщила за него толкова възторжено, била така засрамена, че не се осмелявала да каже и дума повече. Ланселот продължил с лошото си представяне чак до след пладне. Тогава кралицата му заръчала да се бие отново възможно най-добре и той се справял толкова успешно, че побеждавал всички и вече се говорело само за неговите подвизи. В края на деня захвърлил щита си насред боя и, без да се сбогува по друг начин, се отправил към мястото, където нощувал. Вечерта всички участници в турнира били убедени, че това е Ланселот, сигурни, че се сражавал така зле само за да се подиграе с тях.
След продължително яздене Ланселот се прибрал обратно в своя затвор. Сенешалът го очаквал там, ужасен от идеята, че може да не се върне. Ако знаел, че именно съпругата му го оставила да тръгне, щял да я убие. Когато го видял, си казал, че това е най-почтеният рицар на света. Ала Мелеаган научил, че Ланселот е бил на турнира и изпаднал в ярост. Зарекъл се да го затвори на такова място, че да не се осмели да избяга тайно. Веднага наредил да построят кула от страната на Уелската гранична област със съгласието на баща си под претекст, че тази кула ще контролира целия пограничен район. Кулата била издигната насред блато, така че отникъде нямало възможност да бъде поразена от каменохвъргачка или друга военна машина. Никой нямало как да навлезе в блатото, без да изчезне като в бездна. Кулата била пазена от един крепостен селянин на Мелеаган. Ланселот бил затворен там. От къщата на селянина право към кулата течал поток. Носели му храна с една малка лодка и му я качвали горе с въже. Кулата нямала нито врата, нито прозорец с изключение на един малък отвор, откъдето му подавали хляба, който не му стигал.
74
Дамата от Малео е в течение на любовната връзка на Ланселот с кралицата. Затова Гениевра споделя с нея интимните си тревоги и радости. От друга страна, тя съдейства за любовните срещи на дамата от Малео с Галео.