Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
— Не бързай, помисли малко. Отвориш ли тази врата, никога повече няма да можеш да я затвориш!
В този момент в лабораторията влезе Жак Клеман и спокойно се зае да разчиства пораженията от експлозията. Никола излезе и той колебливо пристъпи към мен.
— Моля да ми простите, учителю. Знаете, че никога досега не съм оспорвал решенията ви, но…
— Кажи каквото мислиш, Жак — подканих го аз.
— Зная, че високо цените младия Никола — предпазливо започна той. — Той несъмнено е умен и надарен младеж. Но неутолимата му жажда за познания наподобява, как да кажа… Наподобява алчността, която някои хора изпитват към богатството. Мисля, че този огън е прекалено силен за него.
— Той е млад — отвърнах аз. — Ние също сме били млади. Какво се опитваш да ми кажеш, Жак? Бъди откровен с мен, приятелю.
Той се поколеба, после вдигна глава.
— Учителю, сигурен ли сте, че младият Никола е готов за това познание? Ще може ли да го понесе?
— Надявам се — отвърнах. — Аз му вярвам.
Бен затвори дневника и се замисли. Беше ясно, че прозрението на Фулканели има пряка връзка с откритите в древната крепост предмети, които понастоящем най-вероятно се намираха в ръцете на Клаус Райнфелд. Поне бе попаднал на следа.
Лаптопът до него тихо мъркаше. Бен го придърпа и започна да чука по клавиатурата. Познатото писукане извести за влизането в интернет, на екрана се появи сайтът на Гугъл. Набра в прозорчето името КЛАУС РАЙНФЕЛД и натисна ENTER.
— Какво търсиш? — попита Робърта и придърпа един стол.
Резултатите го изненадаха. Срещу името Клаус Райнфелд се появиха 271 резултата.
— Мили боже! — възкликна той и започна да преглежда дългия списък. — Ето това ми се струва обещаващо…
Клаус Райнфелд режисира „Изгнаникът“ с Джулия Робъртс и Хю Грант в главните роли.
— Завладяващ трилър, изключителна режисура — започна да чете Робърта. — Райнфелд е новият Куентин Тарантино.
Бен изсумтя и продължи нататък. Изчете почти всички изразени мнения и становища за новия филм „Изгнаникът“, както и няколко интервюта с режисьора — трийсет и две годишен калифорниец. По-надолу бе отбелязано името на фирма „Клаус Райнфелд — Експорт“, търгуваща с вино.
— Ето един Клаус Райнфелд „Повелителят на конете“ — посочи екрана Робърта.
Няколко страници по-долу попаднаха на регионални новини, публикувани от малък вестник в Лиму.
— „Лудият от Сен Жан“ — прочете Бен едно от заглавията. — Публикацията е от октомври деветдесет и девета. Чуй за какво става въпрос…
Един ранен полугол мъж е бил открит в гората край селцето Сен Жан, област Лангедок. Според местния свещеник Паскал Камбриел, който го намерил, мъжът говорел несвързано на странен език и, изглежда, страдал от силна деменция. Според документите, открити у него, се казвал Клаус Райнфелд, с последен адрес в Париж. По тялото му имало дълбоки рани от хладно оръжие, които си бил нанесъл сам. „Никога не съм виждал подобно нещо — сподели с наш репортер член на екипа на «Бърза помощ». — Цялото му тяло беше покрито със странни белези, най-често кръстове и триъгълници. Беше отвратително. Нима е възможно човек сам да си причини такива грозни рани?“ Според непотвърдени слухове странните белези имат връзка с определени сатанински ритуали — твърдение, което местните власти категорично отхвърлят. Райнфелд бил откаран за лечение в болницата „Сент Виерж“.
— По дяволите! — изръмжа Бен. — Нищо не пише какво е станало с него след това! Може да е навсякъде!
— Но все още е жив — подхвърли Робърта.
— Бил е жив преди шест години. Ако е същият Клаус Райнфелд.
— Бас държа, че е той! Тези „сатанински“ белези не са нищо друго, освен алхимически символи.
— Но защо се е нарязал?
— Може би от лудост — сви рамене тя.
— Добре, нека обобщим. Имаме един луд и нарязан с нож германец, който вероятно е запознат с тайните на Фулканели и може да се намира във всяка точка от света! Това значително стеснява кръга на нашите търсения, няма що! — Бен въздъхна, изчисти екрана и отново стартира Гугъл. — И бездруго сме в интернет, нека проверим и още нещо — предложи той, набра сървъра на Мишел Зарди и вкара името му. Но за да прочете съдържанието на електронната му поща, трябваше да открие паролата. От опит знаеше, че повечето хора използват името на нещо, което е свързано с ежедневието им. — Какво знаеш за личния му живот? — обърна се към Робърта той. — Приятелка, нещо друго?