Светлина в пукнатините [bg]

— Търсят ви, шефе.

— Важно ли е?

Секретарката надничаше иззад отворената врата на кабинета. През всичките години, откакто работеше за главен инспектор Гамаш, той никога не й бе задавал този въпрос. Доверяваше й се, че ако прехвърля обаждането към него, то според нейната преценка разговорът е важен.

Но детективът изглеждаше разсеян, откакто се бе върнал от срещата си с комисар Брюнел, и през последните двайсет минути просто се взираше през прозореца.

— Да помоля ли да оставят съобщение? — попита секретарката.

— Не, не — Гамаш посегна към телефона. — Свържи ме.

— Salut, patron — прозвуча ведрият глас на Оливие. — Надявам се, че не ви притеснявам.

Продължи, без да дочака отговор:

— Габри ми каза да ви се обадя, за да се уверим, че все още искате да ви пазим стаята за довечера.

— Мисля, че вече говорих с него по този въпрос. — Главният инспектор усети как лекото раздразнение прозира в гласа му, но не промени тона си.

— Вижте, просто предавам съобщение.

— Да не би да е дублирал резервацията или нещо такова?

— Не, стаята все още е свободна, но иска да знае колко души ще бъдете.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами ще дойде ли и инспектор Бовоар?

Гамаш въздъхна шумно в слушалката:

— Voyons[37], Оливие — започна, но се овладя. — Слушайте, Оливие, и за това вече говорихме. Инспектор Бовоар има други ангажименти. Инспектор Лакост ще остане в Монреал и ще продължи разследването оттук, а аз ще пристигна в Трите бора, за да работя по случая от другата страна. Оставих Хенри при мадам Мороу, затова при всички положения трябва да дойда.

— Няма нужда да се ядосвате толкова, господин главен инспектор — сопна се Оливие. — Просто питах.

— Не се ядосвам — отвърна Гамаш, макар че очевидно бе раздразнен, — просто съм зает и нямам време за губене. Ако в пансиона има свободно място, добре. Ако не, ще взема Хенри и ще се върна в Монреал.

— Non, поп. Свободно е. Можете да останете колкото желаете. Габри не приема резервации в периода преди Коледа. Твърде зает е с концерта.

Гамаш не искаше да бъде въвлечен в този разговор. Благодари на Оливие, затвори телефона и погледна към малкия часовник на бюрото си. Почти един и половина.

Главният инспектор се облегна назад в стола си, сетне се завъртя така, че се обърна с гръб към кабинета и с лице към огромния прозорец, от който се откриваше гледка към заснежения Монреал.