Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Франция изоставала. Французите нервно наблюдавали как прусаците се хранят добре, дебелеят и се превръщат в демографска заплаха. И ето че в края на историята хвърляме поглед и върху един човек, поне според легендата превърнал се в иноватор на картофите. Антоан-Огюстин Парментие бил аптекар, работел за френската армия и доста лекомислено се оставил да бъде пленен тъкмо пет пъти от прусаците през Седемгодишната война. Те го хранели само с картофи и той с изненада установил, че напълнява и е здрав при тази диета. При завръщането си във Франция през 1763 г. се посветил на печеленето на привър-женици на идеята картофите да се наложат като решение на честите гладове във Франция. При слаби реколти цените на зърното скачали, така че реално той чукал на отворена врата.
Парментие си падал по публичността и организирал поредица от изяви, за да предаде посланието си. Привлякъл вниманието на кралица Мария Антоанета и я убедил да носи цветове от картофи в косата си след уж случайна среща в градините на Версай. Засял картофи в полето край Париж и сложил охрана, като знаел, че само присъствие на стражи ще е реклама за стойността на картофите и ще привлече гладни крадци през нощта, когато охраната мистериозно изчезвала. Давал вечери с ястия от картофи на влиятелни личности, включително и на Бенджамин Франклин. Но Парментие имал и научен подход. Неговият труд „Химическо изследване на картофите“, публикуван през 1773 г. (година след като Парламентът отменил забраната върху картофите), хвали хранителното съдържание на картофите. През 1789 г., на ръба на революцията и заради ширещия се глад, кралят наредил на Парментие да напише нов трактат върху „културата и употребата на картофите“, а и на други кореноплодни. Не че това спасило главата на краля. Революционерите щели да пожънат ползите, да отглеждат картофи в градините на Тюйлери и да предотвратят масов глад в първите години на новото управление.
В Ирландия картофите довели до бум в населението, но това скоро заплашило да се превърне в Малтусова катастрофа. Бързото увеличаване на броя на хората в началото на XIX в. довело до обработване на всеки възможен декар, а гъстотата на населението там била най-голямата в цяла Европа, понеже децата в големите семейства успявали да оцелеят до зряла възраст, но в крайна бедност, понеже после земята бивала поделяна между тях. Ето какво подробно описание дава Сесил Уудъм Смит в книгата си „Големият глад“ в началото на 1800-те години:
„Не по-малко от 114 комисии и 61 специални комитети получиха нареждания да докладват за състоянието на Ирландия и без изключение техните данни вещаеха бедствие. Ирландия беше на ръба на глада, населението ѝ се увеличаваше много бързо, три четвърти от трудоспособните нямаха работа, условията в домовете бяха ужасяващи, а стандартът на живот беше невероятно нисък“.
Катастрофата се стоварва през 1845 г., когато паразитната гъбична болест фитофтора (Phytophtora infestans), изоставена от картофите в Андите, достигнала Ирландия през Съединените щати. През септември цялата реколта от картофи в Ирландия изгнила по полето. Били поразени както растенията, така и грудките под земята. Дори вече събраните картофи почернели и загнили. За няколко години милион души умрели от глад, недохранване и болести, а поне още милион емигрирали. Населението на Ирландия, което било достигнало над осем милиона, се стопило и дори днес не се е върнало на нивото през 1840 г. Подобен, макар и не толкова свиреп глад заради фитофтората по картофите прокудил норвежци, датчани и немци отвъд Атлантика.