Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Той я притисна по-силно към себе си, но усети как тя трепна и веднага отпусна ръце.
— Нима предпочиташ да те олигавя цялата и да те накарам да се чувстваш неудобно, като зяпам гърдите ти?
— Не, това вече го направи. За теб това не означаваше нищо. Просто игра. Просто…
— Просто какво?
— Не мога да те разбера.
— Понякога и аз самият не мога да се разбера — отвърна той. Започна да я люлее напред-назад. След две минути тя вече спеше.
Не, помисли си той, не разбираше и това го подлудяваше.
Той я занесе на леглото и я положи на него. Реши да не я превързва. Много внимателно той махна хавлията от косата й, разреса я с пръсти и я разпръсна по възглавницата, за да изсъхне.
Райдър погледна плоския й корем и меките косъмчета под него. Наистина е много хубава, помисли си той, и я покри с чаршафа. А знанията й за мъжете са толкова едностранчиви. Те искаха само нейното тяло, нищо повече. Е, тялото й наистина бе прекрасно, но той изобщо не бе трогнат от това.
Нямаше никакво намерение да се остави някога да бъде затрогнат от тази жена, поне не повече отколкото беше сега.
Райдър обядваше заедно със Самюъл, Емил и Джеръми, когато Джеймс влезе в стаята и обяви:
— Мистър Томас е тук, мистър Шербрук. Иска да ви види.
Вилицата на Джеръми цопна в чинията му. Лицето му внезапно пребледня.
— Покани го в салона, Джеймс — кимна Райдър. — Идвам след малко. Джеръми, вземи си вилицата и довърши тези възхитителни скариди. Помолих сестра ти да ми се довери. Сега и теб моля за същото. Ако бузите ти не възвърнат цвета си, ще се видя принуден да те държа на слънце, докато не получиш загар. Ако си мислиш, че ще позволя на Томас или на когото и да било да се доближи до теб, горчиво се лъжеш. Разбираш ли, млади момко?
— Да, сър — отговори Джеръми. Очите му търсеха лицето на Райдър. Райдър забеляза в тях страх, несигурност и почувства как дълбоко в него нещо се преобръща. Той потупа момчето по рамото.
— Емил смята да ти покаже всичко за рома. И то още днес.
— Вече знам много за рома.
— Емил ще ти покаже много неща, които въобще не си виждал. Нали, Емил?
— Да.
— Изяж си обяда. Ще имаш нужда от сила.
На излизане от трапезарията Райдър чу Джеръми да пита Емил:
— Вие биете ли робите с камшика, сър?
— Не — делово отвърна Емил. — Те са наши работници. Без тях няма да можем да произвеждаме много захар. Ние зависим от тях. Ако ги бия, те няма да могат да работят и тогава закъде сме?
— Томас бие робите в Камил.
— Томас е глупак. Без съмнение, Райдър ще се погрижи за пропуските във възпитанието му.
Райдър се усмихна, развеселен от сладкото си предчувствие. Искаше му се да бе поговорил със Софи, преди да се срещне с Томас, но не желаеше да я буди. Е, несъмнено, Томас бе тук, защото вуйчо Тео все още не бе в състояние да дойде лично. Добре. Май му бе забила ножа доста надълбоко.
Когато Софи се събуди, слънцето вече клонеше към заник и обагряше небето във всички нюанси на розовия и червения цвят. Бе сама. Тя стана, облекчи се, откри мъжката нощница, с която я бяха облекли, и я навлече през глава. Ребрата я подръпваха болезнено, но ужасната разкъсваща болка сега бе поносима.
Тя бавно излезе на балкона и вдигна лице под милувките на спокойния вечерен въздух. Скоро ще се възстанови достатъчно, за да напусне Кимбърли. Скоро ще трябва да напусне Кимбърли. И тя, и Джеръми. Но къде щеше да отиде?
В това отношение Райдър бе прав. Тя нямаше нищо, никакви пари… нищо друго, освен курвенската си репутация.
Софи зарея невиждащ поглед в златнорозовия здрач, заслушана в гургулиците, жабите, щурците и другите създания на нощта, които обикновено не чуваше, защото бе свикнала с тях.
Райдър се спря на вратата. Видя я да стои на балкона, облечена в нелепата си торбеста нощница, с коса, която се спускаше като поток по гърба й. Изглеждаше шестнайсетгодишна. Но той знаеше, че когато надникне в очите й, ще открие в тях само цинично отегчение.
— Върни се в леглото — тихо каза той. Не искаше да я стресне.
Тя бавно се обърна. Вече не бе слаба и наранена. Стоеше изправена на краката си. Бе голяма жена и щеше да му даде да се разбере.
— Писна ми от проклетото легло! — спокойно каза тя. — Искам да постоя. Каза, че искаш да поговорим. Хайде.
Отново си бе възвърнала обичайното държание. Това достави огромно удоволствие на Райдър.
— Както желаеш — нехайно рече той. — Томас беше тук.
Какво очакваше от нея? Да ахне? Да се разтрепери от страх? Да залитне към него и да го моли за закрилата му? Тя не направи нищо подобно. Изражението й бе отнесено и си остана такова. Изглеждаше спокойна и ведра. Наистина бе много по-добре. Той я приближи и спря точно пред нея. Вдигна пръсти и лекичко докосна брадичката й, връхчето на носа й, очерта веждите й.