За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— Обичам морето такова, каквото е сега — каза тя, посочвайки към сините вълни. — Харесва ми, когато е там, далеч от брега, а аз съм тук, на твърдата земя, и в безопасност.
— Не позволявай на чичо ти да те чуе какво говориш — засмя се Парис, споделяйки чувствата й.
— О, той знае, той знае. — Тя го гледаше е искрящи очи, усмивката й разкриваше перленобели зъби. — Ако искаш, можеш да ме целунеш.
— Много бих искал — отвърна Парис, учуден от тази невинна покана, — но няма да го направя. Ти си твърде доверчива и аз няма да се възползвам от доверието на чичо ти в мен и не ще наруша обещанието си племенницата му да бъде в безопасност, когато е с мен.
— Отказвам да се почувствам засрамена от това, че поисках да ме целунеш, и не се опитвай да ме накараш да се чувствам по този начин.
Парис не можеше да разбере дали изразът на лицето й означаваше, че е сърдита или объркана. Той усети дъха й. Тя бе очарователна с големите си очи, леко зачервени бузи и устни — Господи, помогни му! — устните й бяха толкова изкусителни! Кой мъж би им устоял? Преди той да успее да направи каквото и да е движение или да я докосне така, както тя искаше, Юланда скочи на крака и изпъна гънките на полата си.
— Какво ще кажеш да се връщаме в Палермо? — попита сопнато.
— Затова ли ме доведе тук? — попита той. — За да ме съблазниш и да ме накараш да те целуна?
— Мислех, че ти сам искаш да ме целунеш — каза му тя надменно.
Той се усмихна.
— Някой някога предупреждавал ли те е колко опасно може да бъде, ако млада девойка като теб заведе непознат мъж на уединено място и му направи подобно предложение? Не може да си толкова лековерна и да не знаеш какво може да ти стори един мъж?
— Но ти не би ме наранил — каза тя изключително уверена в себе си. — Ти си ми приятел.
— Да, аз съм твой приятел и затова не искам да се възползвам от приятелството ни. Вслушай се в това, което ти казвам, Юланда. — Той я предупреди да внимава с останалите мъже, но преди да се осъзнае какво прави, вече я държеше в ръцете си. Парис обгърна първо рамената, а после талията й. Жена с опит би предложила лицето си, за да може той да я целуне, но Юланда наведе своето. Той я бе обгърнал нежно, като че ли държеше малка екзотична птичка, която лесно може да бъде наранена. Парис се притисна по-плътно до нея. Кожата на бузите й бе мека и гладка. Той я докосна. Сега тя бе вдигнала глава и го гледаше в очите. Бе сигурен, че очаква от него да я целуне.
Парис почти го направи. Бе поразен, когато осъзна колко силно е желанието му да постави устни върху нейните и да отпие от сладостта, която те предлагаха. Спря го реакцията на собственото му тяло. Бе я обгърнал с една ръка, устните му бяха на един дъх разстояние от нейните, а палецът му нежно галеше долната й устна. Тогава почувства изгарящото го желание и разбра, че ако я целуне, няма да може да се спре. Здравият разум му подсказваше, че не бива да се опитва да завладее племенницата на човека, който имаше достатъчно власт да накаже жестоко него и приятелите му и да отнеме възможността им за щастливо бъдеще. Той не можеше да поеме подобна отговорност. Не трябваше да се поддава на изкушението да притежава това прекрасно младо тяло.
— Ще ти помогна да прибереш чиниите — каза той, след като се отдръпна от нея.
Саркастично, той направи забележка на себе си. „Е, стари сър Парис, току-що прекъсна всички мостове, които водеха към нея. Отиди заедно с Алейн довечера на пристанището и си намерете жени!“ Но когато погледна Юланда, коленичила да събира остатъците от обяда, той разбра, че няма да го направи. Дори ако бе с друга жена, тя не би имала тялото и лицето на Юланда и той не би могъл да шепне друго, име в тъмнината.
— Какво? Племенницата на Джордж не е ли с теб? — подразни го Алейн на другия ден. — Не се ли крие зад някой ъгъл, където чака да те изкуши с поредната вкуснотия, приготвена специално за теб?
— За човек, който претендира, че работи неуморно, ти забелязваш най-незначителните детайли от живота на околните — отговори Парис, малко раздразнен.
— Юланда — незначителен детайл? Съвсем не мисля така. — Алейн се приближи до приятеля си и сложи ръка върху рамото. Сега двамата гледаха през прозореца на спалнята, която деляха. Вече трети ден валеше като из ведро. — Тя е причината, поради която искаше да намерим някой бордей онази нощ, нали? Но проститутката, която щеше да намериш там, съвсем не е жената, от която се нуждаеш. Затова и аз отказах да дойда с теб. Затова в крайна сметка и ти не отиде. Разбира се, ако се чувстваш самотен, Джордж ще може да ти намери някоя хубавичка и чиста жена. Имат странни обичаи на този остров. Сигурно са повлияни от сарацините.