![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
Думите му поне бяха верни.
— Да… Майка ми много я харесва.
Тази отвратителна Венсика! — помисли той. — Направила е сина си недоверчив и мнителен.
— Не ме интересува какво мисли майка ти — каза Тйеканик. — Религията на мъжа си е негова собствена работа. Навярно тя вижда в случая нещо, което може да ти помогне по пътя към трона.
— Идеята беше моя — рече Фарад’н.
Аха, бива си го момчето, умно е! — помисли Тйеканик. После каза:
— Вгледай се сам в тази религия и ще разбереш защо я избрах.
— А проповедите на Муад’Диб? Въпреки всичко той е атреид.
— Мога само да кажа, че пътищата Господни са неведоми — отвърна Тйеканик.
— Разбирам. И все пак, Тйек, кажи ми защо ме помоли да се разходя с теб именно сега? Вече е почти обяд, а по това време ти обикновено си някъде, изпратен с поредната заповед на майка ми.
Тйеканик спря до една каменна пейка, откъдето се виждаше фонтанът и огромните рози зад него. Плясъкът на водата действаше успокоително и той се съсредоточи върху този шум, докато отговаряше:
— Принце, сторих нещо, което майка ти може и да не хареса.
В същото време помисли: Ако той повярва, нейният пъклен план ще сработи.
А Тйеканик почти се надяваше, че кроежите на Венсика ще се провалят, докато продължаваше да беснее вътрешно: Да доведе тук този гаден проповедник. Тя е побъркана. И на каква цена!
Той остана да мълчи в очакване. Фарад’н попита:
— Е, Тйек, какво си сторил?
— Доведох един практикуващ тълкувател — каза Тйеканик.
Фарад’н хвърли бърз поглед към своя спътник. Някои от по-възрастните сардукари се забавляваха с играта на тълкуване на сънища, която особено се разпространи, след като бяха разбити от „Върховния Сънегадател“ Муад’Диб. Надяваха се, че нейде из сънищата могат да налучкат обратния път към властта и славата. Но Тйеканик винаги се бе въздържал от участие в тази игра.
— Тйек, това някак си не ти приляга — каза Фарад’н.
— В такъв случай ще мога да говоря, изхождайки само от моята нова религия — отвърна той, като посочи фонтана.
Разбира се, разговорът за религията бе свързан с въпроса за риска, поет с довеждането на Проповедника.
— Добре, говори с думите на твоята религия — съгласи се Фарад’н.
— Както нареди моят принц.
Той се обърна и погледна младия пазач на всички мечти и сънища, които бяха вече извлечени, за да станат градиво на пътя, очертан пред династията Корино. После продължи:
— Господарю, не само научният подход и вярата, но също и прогресът, и традицията са помирени и съгласувани в учението на Муад’Диб. Той казва, че не съществуват непримирими противоположности, освен във вярванията на хората, а понякога и в техните мечти. Когато човек открие бъдещето в отминалото време, двете части образуват едно цяло.
Въпреки съмненията, които все още не бе смогнал да разсее, тези думи впечатлиха Фарад’н. Долови искрена неохота в гласа на Тйеканик, сякаш мъжът говореше, преодолявайки натиска на могъщи вътрешни импулси.
— Затова ли ми доведе този… гадател и тълкувател на сънища?
— Да, принце. Може би твоят сън е проникнал през бариерата на времето. Ти върна обратно съзнанието на вътрешното си „аз“, когато видя вселената като една тясно обвързана цялост. Твоите съновидения… как да кажа…
— Но аз говорих за сънищата си без никаква определена цел — възпротиви се Фарад’н. — Те са само любопитна случка, нищо повече. Никога не съм подозирал, че ти…
— Принце, нищо, което вършиш, не може да бъде без значение.
— Тйек, прекалено ме ласкаеш. Наистина ли вярваш, че този човек може да вникне в сърцевината на големи загадки?
— Да, господарю.
— Тогава нека майка ми преживее разочарование.
— Ще искаш ли да го видиш?
— Разбира се, след като си го довел, за да причиниш неудоволствие на моята майка.
Подиграва ли ми се? — запита се Тйеканик.
— Следва да те предупредя — предпазливо добави той, — че старецът носи маска. Тя е иксианско(*) изобретение, което дава възможност на незрящите да виждат с кожата си.
— Сляп ли е?
— Да, господарю.
— Знае ли кой съм аз?
— Вече му казах, принце.
— Добре. Да вървим при него.
— Ако моят господар почака тук за малко, ще му доведа този човек.
Фарад’н огледа градината около фонтана и се усмихна. Мястото бе подходящо за подобна безразсъдна постъпка. Попита:
— Разказал ли си му за моя сън?
— Само в общи линии, господарю. Той ще поиска да чуе всичко лично от теб.
— Много добре. Ще чакам тук. Доведи го.
Фарад’н погледна встрани и чу бързото оттегляне на Тйеканик. Зад живия плет се виждаше някакъв градинар, работещ със закачулена глава; големите ножици отчетливо просветваха в движението си над зеленината. Гледката бе почти хипнотизираща.