Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Това беше пълният текст на съобщението. Наистина беше досадно, защото не приличаше да е написано от някой, когото познаваше. Тя нямаше приятели, които да пращат безсмислени писма като това. Клюка за някакво парти. Някой се надява да се ожени за някой друг. Но преди да успее да се замисли, пристигна още едно съобщение.
До: Т%Hegmom@Hegemony.gov
От: Овце%НеКози@ComeAnon.com
Относно: Щом си го сторил за малцина…
Пак библейски цитат. Същият човек? Сигурно. Но съобщението не обясняваше нищо. Всъщност продължаваше библейския мотив от тематичния ред и нямаше нищо общо с предишното съобщение.
Ти ме прибра, но аз не бях гол. Аз те прекарах през прага си, защото ти беше глупав. Ти изобщо не ме познаваше, но аз те познавах.
Кога ще дойде страшния съд? Като крадец в нощта. В часът, когато не ме очакваш. Глупакът казва, че Той няма да дойде. Нека ядем, пием и се веселим, защото Той не идва. Погледни как стоя при вратата и чукам.
В мъка ще родиш деца. Аз ще имам силата да разбия твоята глава, но ти ще имаш силата да ухапеш моята пета.
Време за сеитба и време за жътва. Време за събиране на камъни, време за бягане с всички сили.
Тя, която има уши, нека чува. Колко красиви са краката в планината. Идвам, за да донеса не мир, а меч.
Тереза стана от леглото. Джон Пол трябваше да види тези писма. Тя знаеше, че означават нещо, особено пристигайки заедно по този начин. Хората, които знаеха този адрес, се брояха на пръсти и никой от тях не би написал подобни писма.
Следователно или някой бе научил адреса й — но защо да си прави труда? Тя беше само майката на хегемона — или тези писма носеха скрито съобщение. Явно подателят мислеше, че дори на този адрес нейната поща може да бъде проверена от някой друг.
Кой би могъл да бъде този параноик освен Бийн?
Последният глупак, така се бе нарекъл. Определено беше Бийн.
— Джон Пол — каза тя, докато вървеше с тихи стъпки след него.
— Колко странно — мърмореше той.
Тя предположи, че ще й съобщи за подобна двойка съобщения, ето защо зачака.
— Китайците са наложили абсурден закон в Индия. Относно камъни! На хората не се позволява да носят камъни без разрешение! Всеки заловен с камъни подлежи на арестуване. Наистина са го въвели. Да не са си загубили ума?
Идиотщините на китайската политика в Индия обаче изобщо не я интересуваха.
— Джон Пол, трябва да ти покажа нещо.
— Разбира се — отвърна той и се обърна, за да погледне пулта, който тя постави на масата до неговия компютър.
— Прочети тези писма.
Джон Пол погледна едното и без да го чете, премина на следващото.
— Да, аз също ги получих. Пълна безсмислица. Не трябваше да се занимаваш с тях.
— Погледни ги по-внимателно. Дошли са на личния ми адрес. Мисля, че са от Бийн.
Той вдигна очи към нея, после се обърна към собствения си компютър и отвори своите копия на писмата.
— Права си — съгласи се. — Не го забелязах. Заприлича ми на глупаво писмо. Но никой не използва този адрес.
— Редовете в заглавието…
— Да — прекъсна я Джон Пол. — И двете представляват цитати от библията, макар че първият…
— Да. Първият е за лявата и дясната ръка, а вторият е от притчата или каквото там се явява, когато Исус говори на хората откъм дясната си страна и на хората откъм лявата си страна.
— Така и моите и твоите писма имат леви и десни ръце.
— Две части на едно и също съобщение.
— Възможно.
— Цитатите са изцяло изопачени — отбеляза Тереза.
— Вие, мормоните, учите вашите библейски цитати — каза съпругът й. — Ние, католиците, гледаме на тях като на протестантска работа за вършене.
— Истинските библейски цитати гласят: „Аз бях гол и ти ме облече, аз бях бездомен — или нещо подобно — и ти ме подслони.“
— Аз бях чужденец и ти ме подслони — поправи я Джон Пол…
— Значи все пак си чел цитата.
— Събудих се веднъж по време на проповед.
— Това е игри на думи — предположи Тереза. — Мисля, че във втория ред — „прекарах през прага си“ означава „заблудих те“ — „прекарах“, а не „осигурих подслон за теб“.
Джон Пол изучаваше другото писмо.
— Това писмо е геополитическо. Фин китайски порцелан. Индийско мастило. При това завършва с „експлодира“ с главни букви.
— „Да го хвана в капана си“ — промърмори Тереза, разглеждайки първото писмо. — Цялото съобщение е игра на думи — „Сила да ухапеш моята пета“… Това се отнася за Звяра, не мислиш ли? Ахил е бил уязвим само в петата.
— А Ахил е бил в капан, преди да го спаси Суриявонг.
— Сега си мислиш, че Суриявонг е бил замесен?