Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Изтрий всички свои файлове от системата и…
— Няма смисъл — отвърна Джон Пол. — Има втори копия.
— Поне няма на тези писма.
Джон Пол ги принтира, после ги унищожи, докато Тереза ги изтриваше от нейния пулт.
С хартиените копия в ръка се отправиха към стаята на Питър.
Синът им беше сънен и кисел. Продължаваше да пренебрегва тяхната загриженост и да настоява да изчакат до сутринта. Накрая Джон Пол се ядоса и измъкна Питър от леглото като малко дете. Хегемонът, шокиран, че го третират по този начин, онемя.
— Престани да приемаш това като проблем между теб и твоите родители — каза Джон Пол. — Тези писма са от Бийн и Петра, освен това са свързани със съобщение от Хан Цу в Китай. Бийн, Петра и Хан Цу са сред най-големите военни гении, а и тримата са доказали, че са по-умни от теб.
Лицето на Питър почервеня от гняв.
— Сега вече ще ни обърнеш ли внимание? — попита Джон Пол. — Ще ни изслушаш ли наистина?
— Какво значение има дали ще ви изслушам? Нека един от тях стане хегемон, щом са толкова по-умни от мен.
Тереза се наведе и го погледна право в очите.
— Държиш се като пубертет, докато ние се опитваме да ти кажем, че къщата гори.
— Приеми тази информация — допълни Джон Пол, — сякаш ние сме двама от твоите информатори. Престори се, че мислиш, че ние наистина знаем нещо. И като успееш, направи бърза сметка и виж колко ефективно Ахил е отстранил всички около теб, на които можеш да имаш пълно доверие… всички освен нас.
— Зная, че имате добри намерения — заговори Питър, но гласът му издаваше неговия гняв.
— Млъкни! — намеси се Тереза. — Зарежи назидателния си тон. Видя писмата. Те не са наше дело. Горещата супа е намерил начин да каже на Бийн и Петра, че спасяването е било нагласено. Проучили са те, умнико. Ахил е наясно с всеки ход, който правиш.
— А доколкото ми е известно — подхвърли баща му, — китайците са готови да започнат нова операция.
— Ще бъдеш арестуван от войниците на Сури — поясни Тереза.
— С други думи, нямаш никаква представа от какво точно да се страхувам — изсумтя Питър.
— Това е така — увери го майка му. — Точно така. Защото играеш роля в неговите ръце, сякаш той ти е дал сценарий и ти четеш своите реплики като робот.
— В момента ти си марионетката, Питър — каза Джон Пол. — Мислиш, че държиш конците, но всъщност си марионетката.
— И сега трябва да се махнеш оттук — допълни Тереза.
— Какво спешно има? — попита нетърпеливо Питър. — Вие не знаете какво възнамерява да прави Ахил или кога ще го направи.
— Рано или късно трябва да се махнеш — настоя Тереза. — Нима смяташ да чакаш, докато той те убие? Или убие нас? А за да се махнеш, трябва да го направиш внезапно, неочаквано, без предварително планиране. Няма по-добра възможност от сега, докато и тримата сме все още живи. Можеш ли да гарантираш, че няма да ни убият утре? Или този следобед? Не мисля.
— Преди да съмне — рече Джон Пол, — ще вземеш самолет и ще напуснем Бразилия.
Питър седеше и поглеждаше ту единия, ту другия.
Но гневът му се бе стопил. Възможно ли беше? Щеше ли да ги послуша?
— Ако се махна — каза Питър, — ще кажат, че съм абдикирал.
— Можеш да го отречеш.
— Ще приличам на глупак. Ще бъда напълно дискредитиран.
— Ти беше глупак — каза майка му. — Ако го огласиш първи, никой друг няма да спечели, ако после го потвърди. Не крий нищо. Накарай някоя преса да го оповести, когато си във въздуха. Ти си Лок. Ти си Демостен. Можеш да измислиш каквото и да е.
Питър се изправи и започна да вади дрехи от чекмеджетата на скрина си.
— Мисля, че сте прави. Анализът ви е абсолютно правилен.
Тереза погледна към Джон Пол.
Джон Пол погледна към Тереза.
Същият Питър ли говореше?
— Благодаря ви, че не ме изоставяте — продължи той. — Но този хегемон се провали. Аз загубих всичко. Имах своя шанс, но го пропилях. Всички ми казваха да не водя Ахил тук. Планирах дълго да го вкарам в капан, но вече съм бил хванат в негов.
— Тази сутрин вече ти казах да млъкнеш — скастри го Тереза. — Не ме принуждавай да го правя отново.
Питър не си направи труда да закопчае ризата си.
— Да вървим — каза той.
За радост на Тереза той не се опита да вземе нищо със себе си. Спря за миг при компютъра си и въведе една-единствена команда.
После се отправи към вратата.
— Няма ли да изтриеш своите файлове? — попита Джон Пол. — Да сигнализираш на своя шеф на охраната?
— Току-що го сторих — отвърна Питър.
Значи той бе подготвен за ден като този. Вече имаше програмата, която щеше да унищожи автоматично всичко необходимо за унищожаване, а това щеше да даде сигнал на определени хора, които бе необходимо да бъдат вдигнати по тревога.