Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Очарователно.
Инди се изправи и излезе в коридора, където го очакваха Чатар Лал и капитан Блумбърт. Министър-председателят ги поведе към широката покрита веранда.
Острите върхове на планината вече бяха огрени от първите лъчи на слънцето, а облаците около тях се оцветиха в оранжево. Въздухът беше кристално чист. В долината шетаха английските кавалеристи, които подготвяха за път своите коне и каруци.
Инди пое дълбоко въздух и тръсна глава.
— Цял живот пълзя из разни пещери и тунели! — изрази съжалението си той. — Не трябваше да вземам Уили с мен!
Блумбърт с разбиране подхвърли:
— Мис Скот вероятно е изпаднала в паника, нали?
— Направо припадна, като я полазиха ония буболечки! — сви рамене Инди. — Наложи се да я отнеса обратно в стаята й, а когато се върнах в тунела с намерението да разбера накъде води, тя вече спеше дълбоко.
— И положително е сънувала кошмари — подхвърли Чатар Лал.
Инди му хвърли един поглед и покорно кимна:
— Положително.
— Бедното дете — съчувствено рече министър-председателят.
— Вероятно се е събудила от страх и е изтичала при вас, без да съзнава, че е сънувала — продължи да кима Инди.
Блумбърт наблюдаваше как слънцето бавно се издига над това малко кътче на Британската империя.
— Открихте ли нещо в тунела, доктор Джоунс? — попита той.
Индиана също гледаше изгряващото слънце, но за него то огряваше съвсем различна част от вселената.
— Нищо — промълви той. — Това е някакъв задънен тунел, изкопан преди много години.
Далеч долу старши сержантът извика, че войниците са готови за поход. Блумбърт махна с ръка да покаже, че го е разбрал, после се обърна към Чатар Лал:
— Е, господин министър-председател, мога да ви уверя, че в доклада ми няма да има нищо необичайно. Заключението ми е, че в Панкот всичко е наред.
Чатар Лал уважи с дълбок поклон това мъдро решение на Короната.
— Убеден съм, че махараджата ще бъде изключително доволен, капитане — мазно промълви той.
Блумбърт се обърна към Инди:
— Отново повтарям, че с радост ще ви придружим до Делхи, доктор Джоунс.
— Благодаря — разсеяно се усмихна Индиана. — Мисля обаче, че Уили все още не е готова за път.
Английската военна част се насочи към прохода и долината зад нея се покри с облаци прах. Колоната беше оформена от пехотинци, кавалеристи и обозни коли. Водеше я капитан Блумбърт, настанен в открития си автомобил, а в опашката й маршируваше един представител на „Планинските стрелци“, който надуваше гайда и отмерваше такта върху малък барабан.
След няколко минути долината опустя и над нея отново господстваше единствено дворецът Панкот.
Уили се размърда, събудена от писъка на гайдата. Не беше сигурна дали сънува, или не, тъй като този звук беше някак приглушен и доста странен за ушите й.
През мрежата против комари, спусната над леглото, тя видя как вратата се отваря и на прага застава Инди. Позна го, въпреки че спалнята още тънеше в полумрак. Най-сетне, усмихна се тя.
Отмести се навътре в леглото и той приседна на ръба до нея. Седеше с гръб, а раменете му бавно се отпуснаха. Горкичкият, колко ли е уморен, помисли си тя.
Очите й продължаваха да шарят по разрошената коса на тила му, неясно очертана през воала на мрежата.
— Разговаря ли с тях, Инди?
— Да.
— Значи вече ми вярват, нали?
— Да, вярват ти.
Гласът му беше необичайно равен и монотонен. Май е по-изтощен, отколкото изглежда, помисли си тя. Сега е мой ред да бъда мила с него.
— Сигурно ще изпратят войниците долу в храма, нали? — продължи на глас Уили.
Той не отвърна и на нея й се стори, че е заспал. Можеше да го разбере, естествено.
— Снощи едва не припаднах от страх — промълви тя. — Бях сигурна, че ще те убият!
— Не го сториха.
Уили протегна ръка и го докосна по гърба. Дори през мрежата и ризата му се усещаше влагата.
— Знаеш ли, откакто сме заедно, ти ми носиш само неприятности — нежно прошепна тя. — Но въпреки това би ми липсвал.
— Няма такава опасност, Уили — бавно се обърна към нея Индиана.
Тя дръпна ръката си и с ужас видя, че пръстите й са изцапани с кръв.
Междувременно лицето му се надвеси над нейното и въпреки мрежата Уили видя необичайния израз в очите му.
Обикновено дълбоки и ясни, сега те бяха изпълнени със златисти точици и гледаха някак особено, стъклено и безжизнено. Бяха леко замъглени и от тях лъхаше пустота. Болни очи, много болни. Тя потръпна от ужас.