Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Разбира се, човек трябва да бъде напълно лишен от желание да контролира другите посредством тази енергия. В противен случай тя се връща като бумеранг срещу него, както видях, когато се опитвах да накарам Джейкъб да спре колата. Споменах за всичко това на Ин.
— Онова, което разбираш, е въздейственият ефект на съзнанието — обясни Ин. — В известен смисъл всички ние можем да си влияем по мисловен път. Разбира се, всеки може да владее себе си, може да се откъсне от общия поток, да мисли независимо. Но, както казах по-ра-но, преобладаващият човешки мироглед е винаги едно огромно поле от вяра и очакване. Разковничето към човешкия прогрес е да има достатъчно хора, които излъчват по-висши очаквания на любов в това човешко поле. Ефектът ни позволява да изградим все по-високо ниво на енергия, да се вдъхновим един друг, за да реализираме по-висшия си потенциал.
Ин си отдъхна за момент и отново ми се усмихна.
— Културата на Шамбала се гради върху настройването на такова поле — каза той.
Не можех да не отвърна на усмивката му. Пътуването започваше да придобива смисъл по начин, който не можех да изразя.
Следващите два дни минаха гладко, без никакъв знак от китайските военни. Все още пътувайки по южния път в посока на северозапад, ние пресякохме и друга река близо до връх Майун-Ла — високопланински проход. Гледката беше великолепна със заледените планински върхове от двете страни на пътя. Прекарахме първата нощ в Хор Ку в неномерирана крайпътна къща, която Ин знаеше, и продължихме на другата сутрин към езерото Манасаровар.
Когато доближихме до езерото, Ин каза:
— Трябва отново много да внимаваме. Езерото и връх Кайлаш по-нататък са привлекателни точки за хората от целия регион: Индия, Непал, Ктиай, а също и Тибет. Това е свещено място, каквото няма никъде по света. Ще има много поклонници, както и китайски пътни постове.
Няколко мили по-нататък се отклони по стар път и ние преминахме покрай постовете, след което зърнахме езерото. Погледнах към Ин. Той се усмихваше. Гледката бе невероятно красива: огромна тюркоазена перла на фона на скалистия маслитено-кафеникав пейзаж, обкръжена от заснежените планини в далечината. Една от планините, посочи Ин, беше Кайлаш.
Докато пътувахме покрай езерото, видяхме множество групи поклонници около големи стълбове, целите във флагове.
— Какво е това? — попитах аз.
— Молитвени флагове — отвърна Ин. — Поставянето на флагове, които символизират нашите молитви, е вековна традиция в Тибет. Молитвените флагове са оставени да плющят на вятъра и това препраща молитвите постоянно към Бога. Молитвените флагове се дават и на хора.
— Какви молитви съдържат флаговете?
— Молитви любовта да обгърне цялото човечество. Продължих да мълча.
— Не е ли иронично това? — добави Ин. — Културата на Тибет е напълно посветена на духовния живот. Може да се докаже, че ние сме най-религиозния народ. А сме нападнати от най-атеистичното правителство на Земята — китайското правителство. Това е съвършен контраст, който трябва да се осъзнае от всички хора. Едната или другата гледна точка към света ще надделее.
Без да говорим повече, ние преминахме през още един малък градец, Даркен, най-близкия град до връх Кайлаш, където Ин нае двама механици, които познаваше, да проверят дали джипът е в изправност. Пренощувахме на открито с други местни жители колкото се можеше по-близо до планините, без да породим подозрение. Не откъсвах очи от заснежените върхове.
— Оттук Кайлаш изглежда като пирамида — казах аз. Ин кимна.
— Какво ти говори това? В него се крие сила. Слънцето залезе зад хоризонта и това за нас бе удивителна гледка. Величественият залез изпълни небето на запад със слоеве розови облаци и в същото време слънцето зад хоризонта озаряваше връх Кайлаш, превръщайки заснежените му върхове в ослепително лъчение на жълто-оранжеви тонове.
— По протежение на цялата история велики императори са пътували хиляди мили на кон или в рикши, за да наблюдават тези гледки в Тибет. Смятало се е, че първите лъчи на слънцето сутрин и последните вечер вдъхват огромна подмладяваща и прозренческа сила.
Кимах с глава, докато говореше, неспособен да откъсна очи от величествената светлина, която ме обкръжаваше. Наистина се чувствах подмладен, почти спокоен. Пред нас, по посока на Кайлаш, плоските равнини и ниски възвишения се къпеха в отражения на светлини и сенки, в странен контраст с високите, озарени от слънцето склонове, които, изглежда, грееха отвътре. Гледката напомняше сюрреалистичен пейзаж и аз за първи път осъзнах защо тибетците са толкова духовни. Дори само светлината на тази земя ги водеше неизбежно към пълно осъзнаване и пробуждане.