Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Рано на другата сутрин отново бяхме на път и след пет часа стигнахме покрайнините на Али. Небето бе облачно и температурата рязко спадаше. Ин взе няколко завоя по почти непроходими пътища, за да не минем през центъра на града.
— Това сега е предимно китайска територия — каза той, — с барове и стриптийз-заведения за войниците. Най-добре да преминем, без да бъдем забелязани.
Когато най-сетне отново излязохме на един приличен път, ние бяхме излезли северно от града. Зърнах нова административна сграда и няколко нови камионетки, паркирани пред нея. Наоколо не се виждаше никой.
Ин я видя едновременно с мене и свърна от главния път по стар и страничен път, след което спря.
— Това е нова китайска административна сграда — каза той. — Не знаех, че има нещо такова тук. Наблюдавай дали някой няма да ни проследи, докато минаваме. В този момент се надигна вятър и започна силен снеговалеж, което донякъде ни прикри. Докато минавахме, аз много внимателно проследих терена. Повечето прозорци на сградата бяха със спуснати завеси.
— Какво ли е това? — попитах.
— Петролодобивна станция, струва ми се. Но кой знае?
— Какво му става на това време?
— Изглежда, че наближава буря. Това може да ни помогне.
— Мислиш, че може да ни следят оттам, така ли? — попитах.
Той ме изгледа с дълбока тъга, която се обърна на яростен гняв.
— В този град убиха баща ми — каза той. Поклатих глава.
— Ужасно е, че си станал свидетел на това.
— Случвало се е на хиляди тибетци — добави той, втренчил поглед в пътя пред нас.
Можех да почувствам омразата му. Той тръсна глава.
— Много е важно човек да не мисли за това. Трябва да избягваме подобни представи. И особено ти. Както ти казах, може да не се окажа в състояние да овладея своя гняв. Ти трябва да се справиш по-добре с този проблем, за да продължиш сам, ако се наложи.
— Какво?
— Чуй ме внимателно — каза той. — Трябва да осъзнаеш точно нивото, на което се намираш. Усвои първите три проникновения. Вече можеш систематично да и дигаш енергията си и да си изграждаш силно поле, но, също като мене, можеш да изпаднеш и в страх и гняв! Има и други неща, които мога да ти кажа във връзка с овладяването на потока от енергия.
— Какво имаш предвид под овладяване на потока от енергия? — попитах аз.
— Трябва да стабилизираш и уравновесиш по-добре енергията, така че да я излъчваш към света с пълна сила, независимо от ситуацията, в която се намираш. Когато се научиш да правиш това, всичките три проникновения, които усвои, стават постоянна нагласа на душата и последователен начин на живот.
— Това ли е същността на Четвъртото проникновение? — попитах аз.
— Това е само неговото начало. Ще ти разкрия последната информация, която имаме за тези проникновения. Останалата част от Четвъртото проникновение е известна напълно само на живеещите в Шамбала.
— В идеалния случай проникновенията трябва да функционират съвместно по следния начин: Твоята молитвена енергия би трябвало да идва от вътрешната ти връзка с Божественото и да се излъчва от теб, като допринася за очаквания процес на синхронност и издига всеки, до когото се докосва до неговия висш Аз. По този начин ние постигаме най-доброто, на което сме способни в еволюцията на нашия живот и осъзнаването и осъществяването на индивидуалната ни мисия на тази планета.
— За съжаление, по този път пред нас се изпречват препятствия, предизвикателства, които пораждат страх, а той внася съмнения и срива нашето поле. Нещо по-лошо, този страх може да породи негативни представи, мрачни очаквания, които да породят тъкмо онова, от което се страхуваме в живота си. Онова, което трябва да усвоиш сега, е начин да овладяваш своята висша енергия, за да оставаш по-трайно в положителния поток на енергията.
— Проблемът със страха — продължаваше Ин, — е, че той може да бъде много неуловим и да ни връхлети ненадейно. Виждаш ли, един образ, предизвикан от страх е винаги свързан с определен нежелан резултат. Страхуваме се да не се провалим, да не поставим себе си и семействата си в затруднено положение, да не загубим своята свобода или човека, когото обичаме, да не загубим живота си. Затруднението идва от там, че когато започнем да изпитваме такъв страх, той често се превръща в гняв и ние използваме гнева си, за да мобилизираме силите си и да отвърнем на заплахата.
— Независимо дали изпитваме гняв или страх, трябва да си дадем сметка, че тези чувства произхождат от една и съща първопричина: онези аспекти на нашия живот, които искаме на всяка цена да задържим и да притежаваме.