Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Тук НурелТадхил се потупа по корема и рече:
— На служба при пророка имам по-висок чин, повече пари и по-важна длъжност, но коремът ми беше, по-голям по време на службата при хедифа …
Ала като се усети, че може би е казал повече, отколкото трябва, след малко добави:
— Но всичко ще мине, когато победи истинската вяра. Идрис слушаше тези думи и неволно си помисли, че във Фаюм, на служба при англичаните, все пак не бе гладувал, и за работа беше лесно — затова стана мрачен. След малко продължи да разпитва:
— Утре ли ще ни заведеш в Омдурман?
— Да. По заповед на пророка Хартум трябва да бъде опразнен и вече малко хора живеят там. Сега събарят по-големите къщи и откарват тухлите, заедно с другата плячка за Омдурман. Пророкът не иска да живее в опетнения от неверниците град.
— Утре ще падна в краката му и той ще заповяда да ме запасят с храна и зоб.
— Хм! Ако наистина си от рода Дангали, може би ще те допуснат при негова светлост. Но знай, че денем и нощем сто души с тояги в ръце пазят дома му и не прощават на онези, които биха искали да влязат без разрешение при Махди. В противен случай тълпите няма дапозволят на светия мъж нито за миг да си отдъхне … Аллах! Виждал съм дори дангали с кървави белези по плещите.
С всяка измината минута все по-голямо разочарование обхващаше Идрис.
Та верните не виждат ли пророка? — попита той.
— Верните го виждат всеки ден на мегдана за молитва, когато, клекнал върху овча кожа, вдига ръце към бога или пък когато поучава тълпата и укрепва в нея истинската вяра. Но да стигне човек до него и да разговаря с него е трудно — и всички завиждат на онзи, който постигне това щастие, защото върху него се излива божията милост и заличава всичките му предишни грехове.
Дълбока нощ се спусна, а заедно с нея дойде и остър студ. Из редиците се разнесе пръхтенето на конете, а разликата между дневните горещини и студа беше толкова силна, че от конете започна да се вдига пара и групата пътуваше сякаш през мъгла.
Стас се наведе зад Идрис към Нели и попита:
— Студено ли ти е?
— Не — отговори момичето, — но… нас вече никой няма да ни защити …
И сълзите задавиха следващите й думи.
Този път Стас не намери за нея никаква утеха, защото сам беше убеден, че за тях няма спасение. Ето че навлязоха в страната на мизерията, глада, животинските жестокости и кърви. Те бяха като две безсилни листенца, откъснати от бурята, която носеше смърт и унищожение не само за отделния човек, но и за цели градове и цели племена. Каква ръка би могла да изтръгне от нея и да спаси двете малки, беззащитни деца?
Месецът изплува високо в небето и сякаш превърна в сребърни пера клоните на мимозата и акацията. В гъстите джунгли се обаждаше тук и там стряскащият и същевременно като че ли радостен смях на хиените, които намираха в тази кървава страна прекалено много човешки трупове. От време на време частта, която водеше кервана, се срещаше с други патрули и разменяше с тях установената парола. Най-после стигнаха крайбрежните възвишения и по дълга клисура стигнаха до Нил. Хората, конете и камилите се качиха на широките и плоски „дахабии“1 и скоро тежките весла започнаха с отмерени движения да разбиват и пречупват гладката повърхност на реката, осеяна с звездни диаманти.
След половин час на юг, накъдето плаваха срещу течението дахабиите, блеснаха светлини, които с приближаването на гемиите към тях се превръщаха в снопове червени блясъци, проснати върху водата. НурелТадхил побутна Идрис по рамото, след това протегна напред ръка и каза: — Хартум!
XVI
Спряха в края на града в една къща, която преди това е била собственост на богат италиански търговец, а след убийството му при щурма на града беше се паднала — при подялбата на заграбеното имущество — на Тадхил. Жените на емира се заеха много човешки с едва живата от изтощение Нели и макар в цял Хартум да се чувствуваше липсата на храна, за малката „джанем“2 се намериха няколко сушени фурми и малко ориз с мед, след това я заведоха на етажа и я поставиха да спи. Стас нощуваше на двора сред камилите и конете и трябваше да се задоволи с един сухар, но затова пък не му липсваше вода, защото по една случайност фонтанът в двора не беше разрушен. Въпреки голямата умора той дълго време не можа да заспи — едно, поради скорпионите, които непрекъснато лазеха върху постелята му, и друго, поради ужасното безпокойство, че ще го разделят от Нели и няма да може да се грижи за нея. Изглежда, това безпокойство споделяше с него и Саба, който душеше наоколо, а понякога виеше и с това дразнеше войниците. Стас го успокояваше, доколкото можеше, страхувайки се да не му сторят нещо лошо. Но за късмет грамадният мастиф предизвика такова възхищение у емира и всички дервиши, че никой не вдигна ръка срещу него.