Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
За нас не е важно, че не знаеш всичко. Въпреки това ние сме свързани с Господаря Рал. И за пръв път в живота ни — в живота на всяка от нас — тази връзка не е бреме. Дори тя да не съществуваше, ние пак бихме избрали това — ние не сме роби.
— Не знаем нищо за магията ти — обади се Хали, — но можем да те научим на това какво е да си Господарят Рал. — Ироничната й усмивка стопли сините й очи. — Нали в крайна сметка призванието на една Морещица е да обучава. — Усмивката й се стопи и тя го погледна сериозно. — За нас е без значение дали имаш да извървиш още много път. Няма да те изоставим, дори да е така.
Ричард прокара пръсти през косата си. Нещата, които чу, го развълнуваха, но сляпото отдаване на тези хора го притесняваше.
— Радвам се, че разбирате, че не съм онзи магьосник, за когото ме смятахте в началото. Не познавам друга магия освен тази на меча си. И нямам почти никаква представа как да използвам дарбата си. Правех го инстинктивно и без да го разбирам или да мога да го контролирам. Добрите духове ми помагаха. — Той млъкна за миг и се загледа в дълбините на вперените в него очи. — И Дена, която е вече с тях.
Четирите жени се усмихнаха, всяка по свой начин. Те познаваха Дена, знаеха, че тя го е обучавала и че той я е убил, за да се освободи. По този начин Ричард бе прекъснал връзката й с Мрачния Рал и с онова, в което той я бе превърнал. Макар да знаеше, че духът й вече е намерил покой, той никога нямаше да се примири с мисълта, че се бе наложило да я убие. Нажежи острието до бяло и я уби, използвайки тази част от магията си — чрез любовта и опрощението.
— Какво по-хубаво от това добрите духове да са на наша страна — каза Кара тихо, с глас, отправен към всички в стаята. — Успокоително е да знаем, че Дена е при тях.
Ричард отвърна поглед, опитвайки се да загърби преследващия го спомен. Изтупа прахта от панталона си и смени темата.
— Като Търсач на истината бях тръгнал да се запозная с предводителя на Д’Харанските войски в Ейдиндрил. Чака ме спешна работа и ми се ще да побързам. Не знаех нищо за съществуването на тази връзка, но съм наясно какво е да си Търсач. Както гледам, няма да ми навреди, ако дойдете с мен.
Бердин поклати глава и кестенявата й коса се разтресе.
— Какъв късмет, че го открихме навреме.
Другите три измърмориха нещо в знак на съгласие.
Ричард ги изгледа поред.
— Защо да е късмет?
— Защото — отвърна Кара — те още не те познават като Господаря Рал.
— Нали ви казах, аз съм Търсачът. Това е по-важно, отколкото да съм Господарят Рал. Не забравяйте, че убих последния Господар Рал именно в качеството си на Търсач. Сега, когато ми разказахте за тази връзка, възнамерявам да уведомя предводителите на Д’Харанската армия, че съм новият Господар Рал, и да поискам от тях съдействие. То със сигурност би ми помогнало да осъществя плановете си.
Бердин избухна в смях.
— Нямаш представа какъв късмет сме имали да те стигнем навреме.
Райна отметна коси и я погледна:
— Направо потръпвам, като си помисля как без малко не го загубихме.
— Какви ги дрънкате? Та те са Д’Харанци. Ако е вярно това, което ми разказахте, би трябвало да ме усетят чрез тази връзка.
— Нали ти казахме — обади се Улик, — че първо трябва да разпознаем и приемем Господаря Рал формално. Това още не е станало с онези мъже. Освен това връзката не е една и съща при всички.
Ричард вдигна ръце.
— Първо ми казвате, че те ще ме следват навсякъде, а сега твърдите, че няма.
— Трябва да ги вържеш за теб, Господарю — каза Кара и въздъхна. — Ако можеш. Кръвта на генерал Рейбич не е чиста.
Ричард се намръщи.
— Какво означава това?
— Господарю Рал — каза Иган и пристъпи напред. — В началото, когато първият Господар Рал е направил заклинанието и ни е привързал към себе си, Д’Хара била по-различно място. Тя била част от по-голяма територия, също както Средната земя е съставена от множество отделни страни.
Ричард изведнъж си спомни какво му бе разказала Калан първата нощ, когато се запознаха. Докато седяха зъзнещи край огъня в хралупестото дърво, след като змеят ги бе уплашил до смърт, тя му разказа накратко историята на онази част от света, намираща се отвъд родната му Западна земя.
Ричард си припомни думите й и отвърна поглед към тъмния ъгъл на стаята.
— Дядото на Мрачния Рал, Панис, владетелят на Д’Хара, започнал да обединява всички страни под своето управление. Погълнал всички кралства и ги превърнал в едно — Д’Хара.
— Точно така — потвърди Иган. — Не всички, които днес се наричат Д’Харанци, са наследници на кореняците Д’Харанци — онези, които били свързани с Господаря Рал. В жилите на някои от тях тече съвсем малко от Д’Харанска кръв, на други повече, а трети, като мен и Улик — са съвсем чистокръвни. Онези, които нямат Д’Харанска кръв в жилите си, не усещат връзката.