Удряй където боли

— Според това, което ми каза, излиза, че ако Мински бъде обезвреден, Джо ще падне от въжето, върху което едва пази равновесие. Така ли е?

— Да. Естествено, бизнесът няма да замре. Джо веднага ще бъде заменен. Някой като Мински ще продължи да се рови в калта. Никой не е в състояние да спре организацията, но ние двамата можем да спрем Джо и Мински. Това ми стига.

Замислих се. Не ми се нравеше особено, че ще трябва да работя с мафиотка, но ако по този начин можеше да се добера до Мински, нямаше смисъл да бъда прекалено придирчив.

— Добре — казах след малко. — Можеш да разчиташ на мен. Какъв ще бъде първият ход?

Студените й зелени очи ме погледнаха изпитателно.

— Наистина ли, Дърк?

— Можеш да разчиташ на мен.

Тя кимна.

— Най-напред трябва да намерим Мински. Свързва се с Джо само по телефона. Крие се. Предполагам, вече се е чул със Смедли и знае, че е проговорил. Но си мисли, че го смяташ за мъртъв. Може да допусне невнимателен ход. Няма да се върне в наетия си апартамент. Плащаше наема на седмица, а не на месец. Ползваше го само, когато е в града, а Смедли беше прикритие, затова и го пусна да живее там. Трябваше да има някой, за да не бие на очи — никой не плаща за жилище, в което не живее. Както и да е, Мински лесно ще си намери друг покрив, но за нас няма да е лесно да го открием.

— Не би ли могъл да спи на яхтата „Хермес“?

Тя ме изгледа учудено.

— Кой ти каза за „Хермес“?

— Няма значение, Сандра. Поразпитах тук и там.

— Не, няма да отиде на яхтата. На нея стават разплащанията. Волински се качва само на първо число, за да прибере парите. После отива в Маями. Мински не обича яхтите. Предпочита големите пространства.

— Откъде знаеш?

— От баща си. На времето Мински работеше за него.

— Ти можеш да ми кажеш как изглежда, нали?

Сандра поклати глава.

— Никога не съм го виждала. С него съм говорила само по телефона. Има силен италиански акцент.

— Няма ли гадже?

Тя се замисли.

— Има. Веднъж Джо го попита по телефона как е някоя си Доли. Сигурно му е гадже.

Веднага си спомних за Доли Джилбърт — курвата, която живееше в „Брейкърс“. Ако тя е гаджето на Мински, нищо чудно, че толкова се изплаши, когато споменах Ханк Смедли. Май негърът също я чукаше и мамеше приятелчето си. Струваше си въпросът да се проучи внимателно.

— Знаеш ли къде ще се събират парите сега? — попитах аз като се стремях да изглеждам максимално безразличен. — След като дупката на Смедли вече не съществува, на изнудваните трябва да се каже къде да оставят доларите си.

— Не знам, но ще науча.

— Мински със сигурност ще се появи на първо число, за да ги прибере. Имаме още осем дни. Разбери къде е новото място. Ще го причакам там… Ако не го намеря преди това.

— Да — кимна тя. — Ще разбера и ще ти се обадя по телефона. Остави ми номера си.

— Има го в указателя. И още нещо, Сандра. Знаеш ли защо изнудват Анджела Торсън?