По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
— Колко време ще продължи тази виелица? Ще спре ли въобще до пролетта? — попита тя.
През деня на няколко пъти се бе изправяла до прозореца и се бе взирала в непрестанно сипещия се от небето сняг.
— Преди да свърши зимата, ще има още много виелици.
— Излизаш ли в такова време?
— Не. Но използвам всеки хубав ден, за да се раздвижа и да глътна малко въздух. През месеците, когато съм принуден да стоя тук, се чувствам като в клетка.
Тя придърпа кожата до брадичката си и се загледа в огъня.
— Какво те тревожи, Виктория?
— Ами нали сам спомена, че мисля прекалено много за бъдещето — отвърна тя. — Опитвам се да го изхвърля от мислите си. — Тя се усмихна леко. — Мъча се да усетя настоящето.
Тя го погледна мило — беше толкова пленителна с пухкавата си коса и измито лице, че Джаред побърза да се присъедини към нея на сламеника пред огъня. Когато я целуна по слепоочието, тя се облегна на него. Джаред обгърна раменете й и я притисна към себе си.
— Защо не тръгнахме веднага, преди да започне виелицата? Заедно, двамата. Сигурна съм, че щяхме да успеем да стигнем до града.
— Не, ти беше прекалено слаба.
— Но нали щяхме да се спускаме през цялото време.
— Нямаше да тръгна! Вече ти казах.
Виктория въздъхна дълбоко и се опита да забрави темата. Но тя продължаваше да я тревожи — не искаше да остава в пещерата през цялата зима.
И Джаред предполагаше, че ако разполагаха с няколко дни хубаво време, можеха да успеят. Но щеше да бъде по-добре да отидат до хижата на Маки Бийн, а и бе далеч по-безопасно за него. Ако изникнеше нещо спешно, така щяха да направят. Ала всъщност той не искаше Виктория да си отива. Може би беше егоистично от негова страна, но докато не го бе намразила, докато се наслаждават един на друг, той щеше да направи всичко, за да я задържи. Колко малко бе необходимо да започне да го харесва, дори да се влюби в него.
— Какво ти липсва най-много?
— От цивилизацията ли?
— Да.
— Освен най-обикновените неща като течаща вода, водопровод и електричество, предполагам свободата ми. Тук се чувствам като пленничка.
— Но ти не си моя пленничка!
— Ти просто си свикнал с всичко това, Джаред, и не разбираш.
— На човек не му трябва кой знае какво, за да бъде щастлив.
Тя се обърна и го погледна, дългите й мигли още бяха мокри.
— Може би си прав. Точно сега бих се задоволила с нещо толкова просто като гребен.
— Някои атрибути на цивилизацията не са чак такъв проблем рече той и скочи. — Връщам се след секунда.
Отиде в спалнята, където държеше личните си вещи, намери един гребен в тъмнината и й го донесе. Виктория се усмихна, когато й го подаде.
— Може би си прав… Не е трудно да направиш някого щастлив — рече тя и протегна ръка за гребена.
— Имаш ли нещо против да го направя вместо теб?
— Нека първо да разреша по-заплетените кичури. — И Виктория внимателно разреса косата си, преди да му подаде гребена.
Джаред седна зад нея и започна да я сресва. Изглеждаше му толкова крехка, увита в еленовата кожа, с изящната си шия и нежните рамене. Той се наведе над нея и жадно вдъхна свежия й аромат.
Виктория остави кожата да се смъкне от гърба й, за да може Джаред да прокара гребена през краищата на дългата й коса. Голите й бели рамене го предизвикаха да ги целуне. Тя опря глава до неговата, когато устните му докоснаха врата й.
— Ухаеш толкова хубаво! — прошепна той в ухото й. — И аз отивам да се измия. Няма да избягаш, нали?
Тя се засмя.
— Едва ли ще стигна далеч в този сняг.
Джаред отиде при големия варел с вода. Напълни едно корито и извика:
— Напомни ми да напълня варела със сняг, за да се разтопи, преди да си легнем. Иначе ще останем без вода.
— Откъде взимаш вода през пролетта?
— Има един извор на около четиристотин метра оттук. Обикновено се къпя в потока.
След като привърши с банята, той се върна до огъня и се изтегна на мечата кожа до Виктория. Ръката й се подаваше изпод завивката и той започна да си играе с пръстите й.
— След колко време мислиш, че ще изсъхнат дрехите? — попита тя.
— От топлината на огъня ще са напълно сухи до сутринта.
— Добре.
— Защо, не ти ли харесва да седиш гола?
Тя се повдигна и го погледна неодобрително.
— Само си представи колко неприятно би било, ако не се харесвахме — продължаваше Джаред.
Тя го удари леко по корема.
— Развратник такъв!
Той се засмя, харесваше му игривостта й.
— Разбирам, че от години не си бил с жена — рече тя. — Но не е оправдано цялото ти същество да се стреми само към сексуални завоевания.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че съм похотлив? — пожела да уточни той.