Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Добре — отвърна той. — Няма проблем.
Брансън изяде салатата си, но остави остатъка от рибата си недокосната, докато Грейс с удоволствие се нахвърли лакомо върху пържолата и пудинга с бъбреци.
— Преди време четох, че французите пият повече червено вино от англичаните, но живеят по-дълго. Японците ядат повече риба от англичаните, пият по-малко вино, но живеят по-дълго. Германците ядат повече червено месо и пият повече бира от англичаните, но също живеят по-дълго. Знаеш ли каква е поуката от всичко това?
— Не.
— Няма значение какво ядеш или пиеш — говоренето на английски те убива.
Брансън се ухили.
— Не знам защо те харесвам. Винаги успяваш да ме накараш да се чувствам виновен за нещо.
— Тогава да вървим да намерим Майкъл. След това ще можеш да се радваш на почивните дни.
Глен избута рибата си отстрани на чинията и пресуши диетичната кола.
— Това нещо е пълно с аспартам19 — отбеляза Грейс, като изгледа неодобрително чашата. — Четох теория в интернет, че от него можеш да получиш лупус20.
— Какво е лупус?
— Далеч по-лошо е от живака.
— Благодаря ти, голямо момче.
— Сега вече просто завиждаш.
Когато влязоха от паркинга през задния вход на шестетажната сграда, която приютяваше брайтънската полиция, Грейс изпита внезапен пристъп на носталгия. Тази сграда имаше репутацията, че е най-оживеният полицейски участък във Великобритания. Мястото кипеше и жужеше и той обичаше времето, което бе работил тук — почти петнайсет години. Най-много му липсваше именно кипежът, откакто наскоро го прехвърлиха в сравнително спокойните води на главното управление на отдела по криминални разследвания в покрайнините.
Докато се изкачваха по циментовото стълбище покрай сините стени от двете страни и познатите табла с обяви за събития и процедури, той можа да усети, че е в оживен полицейски участък. Не беше атмосферата на болница или училище, нито на държавно ведомство, въздухът беше наситен с енергия.
Минаха покрай третия етаж, където се намираше старият му кабинет, след това прекосиха коридор на четвъртия етаж, подминаха голям надпис, разпънат на цяло табло:
„ОБЩО НИВО НА РАЗКРИВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. АПРИЛ 2004. 27,8%“.
Накрая последва Брансън в дългия, тесен кабинет, който неговият колега бе обособил като стая за случая Майкъл Харисън. Шест бюра, всяко с компютър на него. На две от тях седяха детективи, които познаваше и харесваше — Ник Никол и Бела Мой. Имаше флипчарт на статив и празна бяла дъска на стената, редом с карта на Съсекс в едър мащаб, върху която бяха набодени цветни кабарчета.
— Кафе? — предложи Брансън.
— Сега не искам.
Спряха при бюрото на Бела с подредени купчини хартия, сред които се подаваше отворена кутия молтизърс. Тя посочи към хартиите и каза:
— Имам разпечатка от „Водафон“ на телефона на Майкъл Харисън от вторник сутринта до девет часа тази сутрин. Освен това реших, че ще е добре да вземем разпечатки от телефоните и на останалите четирима.
— Добро хрумване — похвали я Брансън, впечатлен от нейната инициативност.
Тя посочи компютърния си екран, на който имаше карта:
— Отбелязала съм всички кули на мобилните оператори, които четиримата използват — „Ориндж“, „Водафон“ и „Т-Мобайл“. „Ориндж“ и „Т-Мобайл“ работят на по-висока честота от „Водафон“ — това е мобилният оператор на Майкъл Харисън. Последният сигнал от неговия телефон е дошъл от базовата станция на кулата в Пипингфорд парк на А22. Открих, че не можем да разчитаме, че това е най-близката, защото ако мрежата е натоварена, тя прехвърляла сигналите на следващата по близост кула.
Далеч ще стигне тази млада дама, мислеше си Грейс. След като огледа картата за момент, той попита:
— Какво е разстоянието между кулите?
— В градовете е около петстотин метра. Но в провинцията са няколко километра.
От опит Грейс знаеше, че компаниите за мобилните телефони използват мрежа от радиокули, които действат като радиостанции. Мобилните телефони, независимо дали са в режим на говорене или стендбай, изпращат непрекъснати сигнали до най-близката радиостанция. Беше проста задача да проследиш движенията на всеки ползвател на мобилен телефон от тази информация. Но това очевидно беше далеч по-лесно в градовете, отколкото в провинцията.
Бела се изправи и отиде при картата на Съсекс върху стената. Посочи синьо кабарче в центъра на Брайтън, заобиколено от зелено, мораво, жълто и бяло кабарче.
— Отбелязала съм телефона на Майкъл Харисън със синьо кабарче. Останалите четири имат различни цветове.
19
Изкуствен подсладител на основата на аспаргиновата киселина. — Бел.прев.
20
Автоимунна болест, която най-често уврежда бъбреците, сърцето, кожата или белите дробове. — Бел.прев.