Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Грейс проследи пръста й, докато тя обясняваше.
— Виждаме, че всичките пет остават заедно от седем часа вечерта до девет — тя посочи три различни местоположения. — На всяко от тези места има кръчма — каза тя. — Но ето къде става интересно — посочи място на няколко километра северно от Брайтън. — Всичките пет са близо едно до друго тук. След това имаме само четири. Ето тук.
Брансън потвърди:
— Зелено, мораво, жълто и бяло. Няма синьо.
— Точно така — съгласи се Бела.
— Какво е движението на синьото след това?
— Никакво — отговори тя натъртено.
— Значи са се разделили — заключи старши детективът, — към осем и четирийсет и пет?
— Освен ако не е изпуснал телефона си някъде.
— Разбира се.
— Значи говорим за радиус от осем километра на двайсет и четири километра северно от Брайтън? — отбеляза Грейс, който определено се разсейваше от съчетанието на остър ум и красива външност у Бела. Беше я срещал и преди, но никога не я беше забелязвал. Имаше наистина красиво лице и освен ако не носеше камъни в сутиена си, доста големи гърди — нещо, което винаги го възбуждаше. Той откъсна мислите си от нея и се върна към работата. Но преди това хвърли поглед към ръката й, за да види дали носи някакви пръстени. Имаше един пръстен със сапфир, но не на безименния. Запамети го в съзнанието си.
— Последният сигнал е от осем и четирийсет и пет във вторник вечерта. Оттогава няма нищо.
— Какво е мнението ти, Бела? — попита Грейс.
Младата жена се замисли за момент, втренчила в него будните си сини очи. Но в изражението й не се четеше нищо друго освен делова почит към висшестоящия.
— Говорих с техник в телефонната компания. Казва, че или телефонът му е изключен от вторник вечерта до сега, или е в район без сигнал.
Рой кимна:
— Този Майкъл Харисън е амбициозен и зает бизнесмен. Утре би трябвало да се ожени за много красива жена, както казват всички. Двайсет минути преди фатална автомобилна катастрофа, в която загиват четиримата му най-близки приятели, телефонът му губи връзка. През последната година той тайно е прехвърлял пари от компанията си в банкова сметка на Кайманите — поне един милион лири, доколкото знаем ние. А неговият съдружник, който е трябвало да бъде на ергенската вечер, по някаква причина не е бил. До момента правилно ли представям фактите?
— Да — потвърди Глен Брансън.
— Значи може да е мъртъв. Или да е скроил доста хитро изчезване.
— Трябва да проверим района, който е оградила Бела. Да отидем до всички кръчми, които вероятно е посетил. Да говорим с всеки, който го познава.
— И след това?
— Фактите — отговори Глен. — Нека първо съберем всички факти. Ако те не ни отведат до него, тогава можем да започнем да градим предположения.
Телефонът на бюрото на Бела иззвъня. Тя вдигна и почти веднага по изражението й пролича, че става въпрос за нещо важно.
— Сигурни ли сте? — попита тя. — От вторник? Не можете да сте сигурен, че е вторник? Никой друг не би могъл да го вземе? — след няколко секунди добави: — Не, съгласна съм. Благодаря ви, това може да се окаже много важно. Бихте ли ми оставили телефонния си номер?
Грейс я наблюдаваше как записва в тефтер името Шон Хулихан, последвано от номер.
— Благодаря ви, господин Хулихан, много ви благодаря, ще се свържем с вас.
Бела затвори и погледна Грейс, след това Брансън.
— Беше господин Хулихан, собственикът на погребалното бюро, където е работел Робърт Хулихан, негов племенник. Току-що са открили, че им липсва един ковчег.
30
— Липсва им ковчег? — повтори Глен Брансън.
— Не е нещо, което хората обикновено крадат, нали? — отбеляза Бела Мой.
Грейс замълча за момент, разсеян от синята муха, която шумно избръмча из стаята и се удари в прозореца. На долния етаж беше съдебната медицина. Изцапаните в кръв дрехи и предмети бяха магнит за мухите. Рой ги мразеше. Сините мухи — или мухи месарки — бяха лешоядите в света на насекомите.
— Този тип, Робърт Хулихан, е взел микробуса на погребалното бюро без разрешение. Възможно е да е взел и ковчег без разрешение — той погледна въпросително Брансън, след това Бела и Ник Никол. — Дали нямаме работа с един много извратен номер?
— Да не би да намекваш, че приятелите му са го сложили в ковчег?
— Имаш ли по-добро предположение?
Глен се усмихна нервно.
— Да се придържаме към фактите. Става ли?
Гледайки Бела, като подсъзнателно си мислеше колко е привлекателна, Грейс каза:
— Доколко е сигурен този Хулихан, че ковчегът е бил взет, а не са го преместили някъде другаде?