Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
За негово облекчение видя отпред табелата „Хранилище за коли Болни“, прикрепена към висока ламаринена ограда, покрита с бодлива тел. Брансън наби спирачки и зави покрай предупредителен знак за кучета пазачи, след който се озоваха в двора на голяма модерна складова сграда.
Взеха набързо чадър от багажника и сгушени под него, звъннаха на домофона до сива врата. Секунди по-късно отвори пълен мъж с мазна коса на около трийсет години, облечен в син работен комбинезон върху мръсна тениска, държащ наполовина изяден сандвич в татуираната си ръка.
— Детектив сержант Брансън и старши детектив Грейс — представи ги Брансън. — Обадих се по-рано днес.
Без да спира да дъвче, мъжът погледна неразбиращо за момент. Зад него в склада се виждаха няколко разглобени коли и микробуси. Очите му се завъртяха замислено.
— Транзита, нали?
— Аха.
— Бял? Пристигна във вторник от Уилър?
— Точно той.
— Навън е.
Те се регистрираха и го последваха през склада, след което излязоха през странична врата в оградено място, голямо поне един акър, прецени Грейс, препълнено с разнебитени коли докъдето стигаше погледът. Някои бяха покрити с платнища, но повечето бяха изложени на природните стихии.
Вдигнал високо чадъра точно над главата на Брансън, той погледна микробуса рентокил, който бе изгорял след челен сблъсък — трудно би си представил, че някой е оцелял в него. След това забеляза спортното порше, смачкано до три метра на дължина. И тойота салон с отрязан покрив.
От това място винаги го побиваха тръпки. Никога не беше работил в пътна полиция, но в дните си като уличен патрул беше видял своя дял от пътни злополуки и беше невъзможно да не му въздействат. Винаги може да се случи на всеки. Тръгваш на път, щастлив, пълен с планове, и малко по-късно, за части от секундата, дори може да не е по твоя вина, колата ти се превръща в чудовище, което те смачква на парчета, отсича крайниците ти и дори те сварява жив.
Грейс потрепери. Колите, озоваващи се тук под ключ, бяха тези от района, които са участвали в тежки или фатални катастрофи. Държаха ги тук, докато от отдела по разследване на катастрофи, а понякога и следователите на местопрестъпления, получеха цялата им необходима информация, след което ги пращаха в авто-морга.
Дебелакът в комбинезон им посочи изкривена купчина в бяло с липсващи части от покрива, купе без предно стъкло, отделено от останалата част на микробуса, и по-голямата част от вътрешността, покрита с бял найлон.
— Това е.
Грейс и Брансън го наблюдаваха в пълно мълчание. Грейс не можа да се сдържи и за няколко неловки секунди съзнанието му бе погълнато от неподправения ужас, който вдъхваше гледката. Двамата обиколиха микробуса. Грейс забеляза засъхнала кал по главините на колелата и още тежка кал по первазите, както и кални петна по боята, които бавно се размиваха от дъжда.
Той подаде чадъра на колегата си и дръпна силно изкривената врата откъм шофьора, като моментално го връхлетя тежката, наситена миризма на гниеща кръв. Без значение колко пъти се е сблъсквал с нея, всеки път беше еднакво зле. Беше миризмата на самата смърт.
Задържайки дъха си в опит да я отблъсне, той дръпна найлона. Воланът беше откъртен и мястото на шофьора от предната обща седалка беше изметнато назад. Имаше петна от кръв по предната седалка, пода и таблото.
Грейс ги покри отново с найлона и влезе вътре. Беше тъмно и неестествено тихо. Побиха го тръпки. Част от двигателя беше изскочила от пода и педалите бяха вдигнати в несвойствено положение. Той се протегна и отвори жабката, откъдето извади наръчник на собственика, тесте талони за паркиране, няколко касови бележки за гориво и две ненадписани касети. Подаде касетите на Глен.
— Най-добре да ги прослушаме.
Брансън ги пъхна в джоба си.
Грейс приведе глава под нащърбения прорез на покрива и се прехвърли в задната част на автомобила, а обувките му отекнаха по изкорубения под. Брансън отвори задните врати и така влезе повече светлина. Рой видя празна туба за бензин, резервна гума, гаечен ключ и глоба за неправилно паркиране в найлоново пликче. Извади фиша за глобата и видя, че датата е няколко дни преди катастрофата. Подаде го на приятеля си да го прибере в плик за веществени доказателства. Имаше лява маратонка „Адидас“, която също подаде на Брансън, както и найлоново яке бомбър. Опипа джобовете, от които извади пакет цигари, пластмасова запалка и бележка за химическо чистене с адрес в Брайтън. Колегата му прибра всичките.
Грейс внимателно огледа вътрешността, за да провери дали не е пропуснал нещо, като в същото време продължаваше да мисли усилено. След това слезе и се подслони под чадъра, обръщайки се към Брансън: