Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
Съмна се. Бурята продължаваше да се вихри яростно. Но поне вятърът задуха на югоизток. Тази промяна бе благоприятна и „Танкадер“ продължи пътя си по развълнуваното море, чиито вълни се сблъскваха с вълните, които се вдигаха от новата посока на вятъра. Това стълкновение на противоположни течения би смазало по-неустойчив кораб.
От време на време през разкъсаната мъгла се виждаше брегът, но не се мяркаше нито един кораб. „Танкадер“ беше единственият в морето.
Към обяд се появиха признаци на затишие, които с приближаването на залеза се затвърдиха. Краткостта на бурята се дължеше на самата й сила. Пътниците, напълно сломени, едва можаха да хапнат по малко и да си отдъхнат.
Нощта бе сравнително тиха. Лоцманът вдигна платната така, че да са по-малко изложени на вятъра. Скоростта на корабчето бе забележителна. На следващия ден, на 11-и сутринта, разпознаха брега и Джон Бънсби потвърди, че се намират на по-малко от сто мили от Шанхай.
Сто мили! А имаха само един ден, за да ги пропътуват! Трябваше още същата вечер господин Фог да пристигне в Шанхай, за да не изпусне заминаването на парахода за Йокохама. Ако не беше тази буря, в която изгубиха много часове, сега щяха да са на около тридесетина мили от пристанището.
Вятърът утихваше чувствително, а за щастие и морето се успокояваше. Вдигнаха всички платна на корабчето. Морето се пенеше под него.
На обяд „Танкадер“ бе на не повече от четиридесет и пет мили от Шанхай. Оставаха още шест часа, за да стигнат до пристанището преди заминаването на парахода за Йокохама.
На борда на корабчето цареше смутен страх. Искаха да пристигнат на всяка цена. На всички, с изключение на Филиас Фог, разбира се, сърцата им биеха нетърпеливо. Трябваше корабчето да поддържа девет мили средна скорост и вятърът да отслабне още! Духаше променлив вятър с непостоянни пориви, идващи от брега. Веднага щом стихнеше, морето се успокояваше.
И все пак корабчето беше толкова леко, платната — толкова високи и от толкова лек плат, че използваха игривия вятър.
Подпомаган и от течението, в шест часа Джон Бънсби отчете, че до река Яндзъ има още десет мили. Самият град е разположен на не по-малко от дванадесет мили отвъд устието на реката.
В седем часа все още оставаха три мили до Шанхай. Звучна ругатня се изплъзна от устата на лоцмана… Наградата от двеста лири май щеше да му се изплъзне. Той погледна господин Фог. Господин Фог стоеше безстрастно, въпреки че в този момент се решаваше съдбата на цялото му богатство…
В същото време дълъг черен корпус с кълба дим се появи на хоризонта. Това беше американският параход, който заминаваше в определения час.
— Проклятие! — извика Джон Бънсби и блъсна отчаяно кормилото.
— Дайте сигнал! — каза кратко Филиас Фог.
На носа на „Танкадер“ имаше малко бронзово оръдие. Служеше за даване на сигнал при мъгливо време.
Заредиха оръдието догоре, но точно в мига, в който лоцманът се канеше да запали фитила, Филиас Фог каза:
— Долу флага.
Свалиха знамето до средата на мачтата. Това бе сигнал за бедствие и можеха да се надяват, че когато го забележи, американският параход ще промени за миг курса си, за да стигне до корабчето.
— Огън! — каза господин Фог.
И огънят от малкото бронзово оръдие разцепи въздуха.
Глава 22. Паспарту вижда, че е благоразумно да имаш пари дори и накрай света
След като напусна Хонконг на 7 ноември в шест и половина вечерта, „Карнатик“ се отправи с пълна пара към Япония. Беше натоварен със стоки и пътници. Три каюти отзад останаха незаети. Това бяха каютите, запазени за господин Филиас Фог.
На другата сутрин хората от предната част учудени видяха един пътник, гледащ объркано, поклащащ се несигурно и разрошен, да излиза от една второкласна каюта и със залитане да сяда на палубата.
Това бе самият Паспарту. Ето какво се беше случило.
Малко след като Фикс напусна пушалнята, две момчета бяха вдигнали дълбоко заспалия Паспарту и го бяха положили върху леглото за пушачите. Но три часа по-късно, преследван от една натрапчива мисъл в кошмарите си, Паспарту се разбуждаше и се мъчеше да се пребори с упойващото действие на наркотика. Мисълта, че не си е изпълнил дълга, го вадеше от сънливото състояние. Той стана от това легло за пияници и като се спъваше постоянно, опираше се на стените, падаше и ставаше, но неизменно воден от някакъв инстинкт, той напусна пушалнята и викаше като насън: „«Карнатик»! «Карнатик»!“
Параходът беше там, бълваше кълба дим и се готвеше да заминава. Паспарту беше само на няколко крачки от него. Той се хвърли на подвижния мост, прескочи парапета на палубата и се стовари безжизнено точно когато „Карнатик“ вдигаше котва.