Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
Представете си удара, който получи, когато чу Филиас Фог да казва спокойно:
— Струва ми се, че има и други кораби на пристанището в Хонконг освен „Карнатик“!
И господин Фог предложи ръката си на госпожа Ауда и се запъти към доковете в търсене на заминаващ кораб.
Фикс, смаян, го следваше. Човек би казал, че някаква нишка го свързваше с този човек.
Но щастието, изглежда, изостави наистина човека, когото така подпомагаше до момента. В продължение на три часа Филиас Фог обикаляше пристанището във всички посоки, решен, че ако трябва, ще наеме цял параход, за да го закара в Йокохама. Но не видя друго освен кораби, които товарят или разтоварват и следователно не могат да тръгнат. Фикс отново се обнадежди.
Но господин Фог не се отчайваше и продължаваше да търси, готов да стигне и до Макао дори, когато един моряк го спря на предното външно пристанище.
— Кораб ли си търсите, ваша чест? — попита морякът и свали шапка.
— Имате ли кораб, който да е готов за заминаване? — попита господин Фог.
— Да, ваша чест, кораб № 43, най-добрият от флотилията.
— Добре ли върви?
— От осем до девет мили приблизително. Искате ли да го видите?
— Да.
— Ваша чест ще остане доволен. Разходка в морето ли желаете?
— Не. Пътуване.
— Пътуване?
— Наемате ли се да ме закарате до Йокохама?
При тези думи морякът отпусна ръце и се опули.
— Шегувате ли се, ваша чест? — каза той.
— Не! Изпуснах „Карнатик“, а трябва да съм в Йокохама най-късно на 14-и, за да се кача на парахода за Сан Франциско.
— Съжалявам — отговори лоцманът, — но не е възможно.
— Предлагам ви сто лири (2500 франка) на ден и награда от двеста лири, ако пристигна навреме.
— Наистина ли? — попита лоцманът.
— Наистина.
Лоцманът се отдръпна настрани. Той гледаше морето, разкъсван от желанието да спечели толкова много пари и страха да отиде толкова далече. Фикс бе обзет от смъртно безпокойство.
През това време господин Фог се върна при госпожа Ауда.
— Няма да ви е страх, нали, госпожо? — попита я той.
Лоцманът се бе приближил пак до джентълмена и въртеше шапката в ръцете си.
— Е, лоцмане? — каза господин Фог.
— Ето, ваша чест — отговори лоцманът, — не мога да рискувам живота нито на моите хора, нито моя собствен живот в едно толкова дълго пътуване с едва двадесеттонен кораб, и то по това време на годината. А и няма да пристигнем навреме, защото от Хонконг до Йокохама разстоянието е хиляда шестстотин и петдесет мили.
— Само хиляда и шестстотин — каза господин Фог.
— Все едно.
Фикс пое дълбоко въздух.
— Но — добави лоцманът — може би има друг начин да се уредят нещата.
Фикс замръзна.
— Как? — попита Филиас Фог.
— Като отидем до Нагасаки, в крайната южна точка на Япония, на хиляда и сто мили, или само до Шанхай, на осемстотин мили от Хонконг. При второто пътуване няма да се отдалечаваме от китайския бряг, което е голямо предимство, още повече че теченията са насочени на север.
— Лоцмане — отговори Филиас Фог, — аз трябва да се кача на кораба за Америка от Йокохама, а не от Нагасаки или Шанхай.
— Защо не? — отговори лоцманът. — Корабът за Сан Франциско не заминава от Йокохама. Той само спира там и в Нагасаки, а заминава от Шанхай.
— Сигурен ли сте в това, което казвате?
— Сигурен съм.
— И кога заминава параходът от Шанхай?
— На 11-и в седем вечерта. Разполагаме с четири дни. Четири дни, деветдесет и шест часа и със средна скорост от осем мили в час, ако всичко е наред, ако вятърът е югоизточен, ако морето е спокойно, можем да изминем осемстотинте мили до Шанхай.
— Кога можете да тръгнете?
— След един час. Време, необходимо за закупуване на храна и да вдигна котва.
— Сделката е сключена… Вие ли сте собственикът на кораба?
— Да, Джон Бънсби, собственик на „Танкадер“.
— Искате ли предплата?
— Ако това не обижда ваша чест.
— Ето двеста лири предплата… Господине — добави Филиас Фог, като се обърна към Фикс, — ако искате да се възползвате…
— Господине — отговори решително Фикс, — щях да ви помоля за това.
— Добре, след половин час ще бъдем на борда.
— Но горкият младеж… — каза госпожа Ауда, притеснена от изчезването на Паспарту.
— Ще направя за него, каквото мога — отговори Филиас Фог.
И докато Фикс, нервен, трескаво възбуден, вбесен, се отправи към кораба, те двамата отидоха в полицията на Хонконг. Там Филиас Фог даде описание на Паспарту и остави достатъчно пари, за да го върнат в родината му. Същото направиха и при френския консул, след това отидоха с носилката до хотела, за да вземат багажа, и се върнаха на предното външно пристанище.