Пътешествие около света за 80 дни

На палубата не видя някой, който да му заприлича на господин Фог или госпожа Ауда.

„Добре — каза си той, — госпожа Ауда сигурно още спи по това време. А господин Фог сигурно си е намерил компания за вист и както обикновено…“

Казвайки си това, Паспарту слезе в салона. Господин Фог не беше там. Не му оставаше нищо друго, освен да попита домакина коя е кабината на господин Фог. Домакинът му отговори, че не познава пътник с такова име.

— Извинете — каза Паспарту настоятелно. — Става дума за един джентълмен, висок, не особено общителен, придружаван от млада дама…

— Нямаме млада дама на борда — отговори домакинът. — Впрочем ето ви списъка на пътниците. Можете да проверите.

Паспарту прегледа списъка… Името на господаря му не фигурираше в него. Той се вцепени. После през ума му мина една мисъл.

— А! Аз на „Карнатик“ ли съм? — извика той.

— Да — отговори домакинът.

— На път за Йокохама?

— Точно така.

Паспарту за миг се уплаши, че е объркал кораба! Но щом това е „Карнатик“, значи е сигурно, че господаря му го няма.

Паспарту се свлече на едно кресло. Гръм от ясно небе. И изведнъж всичко му се проясни. Той си спомни, че часът на заминаване на „Карнатик“ беше изтеглен по-рано, че той трябваше да предупреди господаря си и че не го беше направил! Следователно по негова вина господин Фог и госпожа Ауда бяха изпуснали кораба!

По негова вина — да! Но още повече по вина на предателя, който, за да го раздели от господаря му, за да го задържи в Хонконг, го беше напил! Защото той най-накрая беше разбрал какво цели полицейският инспектор. А сега сигурно господин Фог беше разорен, след като е изгубил облога, сигурно е бил задържан, а може би е вече в затвора!… При тази мисъл Паспарту започна да си скубе косите. Ах, само да му падне Фикс в ръцете, щяха да си разчистят сметките!

След първоначалния шок Паспарту възвърна самообладанието си и започна да анализира положението. А то никак не беше за завиждане. Французинът пътуваше към Япония. Дотам със сигурност щеше да отиде, но как щеше да се върне? Нямаше никакви пари. Нито шилинг! Нито пени! Поне храната и пътуването бяха платени предварително. Значи разполагаше с пет или шест дни, за да вземе някакво решение. Трудно е да се опише как яде и пи по време на пътуването. Яде за господин Фог, за госпожа Ауда и за него самия. Яде така, сякаш Япония, страната, в която отиваше, е пуста, без каквато и да било храна.

На 13-и, при утринния залив, „Карнатик“ влизаше в пристанището на Йокохама.

Това е важно място в Тихия океан, където зареждат всички параходи, които обслужват пощата и пътниците между Северна Америка, Китай, Япония и Малайските острови. Йокохама е разположена на самия залив Едо53, в непосредствена близост до този огромен град, втората столица на Японската империя. Някога е била резиденция на тайкун, от времето, по което този светски император съществуваше, и съперница на Мияко54, големия град, където живееше микадо55 — духовен император и потомък на боговете.