Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
Фикс размишляваше в предната част на кораба. Той странеше от Фог, тъй като знаеше, че не е особено приказлив. А и изпитваше отвращение да говори с този човек, чиито услуги приемаше. Мислеше си и за бъдещето. Почти беше сигурен, че господин Фог няма да спре в Йокохама, че ще се качи веднага на парахода за Сан Франциско, за да отиде в Америка, чиято огромна площ щеше да му осигури безнаказаност и сигурност. Планът на господин Фог му се струваше повече от прост.
Вместо като обикновен крадец да замине още от Англия за Съединените щати, Фог обикаляше и вече бе пропътувал три четвърти от земното кълбо, за да стигне по-безопасно до Америка, и след като е заблудил полицията, спокойно щеше да изяде там парите на банката. А след като веднъж стъпи на американска земя, какво ще прави Фикс? Щеше ли да изостави този човек? Не, хиляди пъти не! Докато не получи разрешение за екстрадирането му, няма да се отлепи от него. Това беше негов дълг и той щеше да го изпълнява докрай. Поне едно хубаво нещо имаше: Паспарту не беше вече със своя господар, а и след откровенията на Фикс беше важно господар и прислужник да не се видят никога повече.
Филиас Фог не беше забравил прислужника си, който беше изчезнал така странно. След като добре размисли, му се стори възможно Паспарту да се е качил на „Карнатик“ в последния момент, вследствие на някакво недоразумение. Така мислеше и Ауда, която дълбоко съжаляваше за честния прислужник, на когото тя дължеше толкова много. Можеше и да го открият в Йокохама и ако е пътувал с „Карнатик“, те можеха лесно да разберат това.
Към десет часа вятърът стана по-студен. Може би беше разумно да се приберат някои от платната, но лоцманът огледа внимателно небето и реши да остави нещата, както са в момента. Впрочем „Танкадер“ имаше голяма водоизместимост и се движеше много добре с тях, а и можеха да ги свалят бързо, в случай че се извие буреносен вятър.
В полунощ Филиас Фог и госпожа Ауда слязоха в каютата. Фикс ги беше преварил и вече лежеше на една от койките. А лоцманът и хората му останаха цяла нощ на палубата.
На следващата заран, на 8 ноември, корабчето бе изминало над сто мили. Често хвърляният уред за измерване на скоростта показваше, че средната скорост е между осем и девет мили. Вятърът духаше странично в опънатите платна и по този начин корабът достигаше максимална скорост. Ако вятърът запазеше посоката си, шансът щеше да е на негова страна.
През целия ден „Танкадер“ не се отдалечи много от брега, чиито течения бяха по-благоприятни. Той беше вляво на не повече от пет мили и неравните му очертания се мярваха от време на време. Вятърът идваше откъм сушата, затова морето не беше много бурно: щастливо обстоятелство за корабчето, тъй като леките плавателни съдове често страдат от вълнението, което „убива“ скоростта, както казват моряците.
Към обяд вятърът леко утихна и задуха на югоизток. Лоцманът разпореди да вдигнат платната, но след два часа трябваше пак да ги спуснат, тъй като задуха отново.
Господин Фог и младата жена, които за щастие не бяха повалени от морска болест, си хапваха с апетит консерви и бисквитки от припасите. Поканиха Фикс да хапне с тях и той прие, знаейки, че с празен стомах и незареден кораб не се пътува, но това го обиждаше! Той намираше за непочтено да пътува за сметка на този човек, да яде от храната му. Но все пак яде — макар и малко, но яде.
След като приключиха с обяда, той дръпна господин Фог настрана и каза:
— Господине…
Това „господине“ едва излизаше от устните му и той едва се сдържаше да не хване за яката този „господин“!
— Господине, вие бяхте така любезен да ми предложите да пътувам с вас. И въпреки че средствата не ми позволяват да разполагам така, както вие, все пак искам да заплатя моята част…
— Да не говорим за това, господине — отговори господин Фог.
— Но аз държа да…
— Не, господине — повтори Фог с тон, който не допускаше възражение. — Това влиза в общите разходи!
Фикс се поклони, задушаваше се. Отиде да се изтегне в предната част на корабчето и не продума цял ден.
Движеха се бързо. Джон Бънсби имаше надежда. Той няколко пъти каза на господин Фог, че ще пристигнат в Шанхай в желаното време. Господин Фог отговори само, че разчита на това. В интерес на истината целият екипаж на корабчето много се стараеше. Наградата примамваше тези добри хорица. Ето защо всички въжета бяха старателно обтегнати! Всички платна бяха опънати! Кормчията не можеше да бъде обвинен в никакво наклоняване! По-сериозно не биха управлявали и лодка от „Кралския яхтклуб“.