Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
Стана три часът. Кораб № 43, с екипажа на борда и натоварени провизии, беше готов да вдигне котва.
„Танкадер“ бе прекрасно, малко, двадесеттонно двумачтово корабче, с остър нос, лесно за управляване и доста удължено. Като истинска състезателна яхта. Излъсканите му медни части, галванизираните железни обкови, бялата като слонова кост палуба показваха, че собственикът Джон Бънсби се стараеше да го поддържа в добро състояние. Двете му мачти бяха леко наклонени назад. Имаше триъгълни платна, платна на долната мачта, кливери52 — всичко необходимо, за да не можеш да го стигнеш при попътен вятър. Със сигурност вървеше много добре и беше печелило няколко пъти първото място в състезания между кораби от такъв клас.
Екипажът на „Танкадер“ се състоеше от собственика Джон Бънсби и от четирима мъже. Те бяха от онези смели моряци, които по всяко време се впускат в търсене на кораби и чудесно познават морето. Джон Бънсби беше на около четиридесет и пет години, силен, с тъмен загар, с живи очи и енергично лице. Той излъчваше самоувереност, познаваше добре занаята си и би вдъхнал смелост дори и на най-страхливите.
Филиас Фог и госпожа Ауда се качиха на борда. Фикс вече беше там. От задната част на корабчето се слизаше в квадратна каюта, в чиито стени бяха издълбани койки над квадратно канапе, което беше разположено точно под тях. В средата имаше маса, осветена от висяща лампа. Беше тясно, но чисто.
— Съжалявам, че не мога да ви предложа нещо по-добро — каза господин Фог на Фикс, който се поклони, без да отговори.
Полицейският инспектор се чувстваше някак унизен, че се възползва така от любезността на господин Фог.
— Много учтив мошеник — помисли си той, — но все пак си е мошеник!
В три часа и десет минути платната бяха опънати. Английското знаме се вееше на носа на корабчето. Пътниците бяха седнали на палубата. Господин Фог и госпожа Ауда хвърлиха по един последен поглед на кея, за да видят дали все пак Паспарту няма да се появи.
Фикс се боеше, тъй като случайността можеше да доведе на това място нещастния младеж, към когото той се бе отнесъл така недостойно, и тогава трябваше да се дадат някои обяснения, които нямаше да са в негова полза. Но французинът не се появи и несъмнено все още беше под влиянието на силния наркотик.
Най-накрая Джон Бънсби навлезе в открито море и „Танкадер“ се понесе по вълните с опънати от вятъра платна.
Глава 21. Собственикът на „Танкадер“ рискува да изгуби награда от двеста лири
Смело начинание беше да се пропътуват осемстотин мили с двадесеттонен кораб, и то по това време на годината. Най-общо казано, китайските морета са опасни, тъй като са изложени на поривите на ужасно силни ветрове, особено по време на равноденствията, а все още беше началото на ноември.
Ясно беше, че лоцманът има полза да отведе пътниците си в Йокохама, тъй като му се плащаше на ден. Но щеше да е много непредпазливо да се пътува при такива условия и доста дръзко, дори безразсъдно да се отиде чак до Шанхай. Но Джон Бънсби имаше доверие на своя „Танкадер“, който леко се плъзгаше по вълните, и може би не грешеше.
В последните часове на този ден „Танкадер“ плуваше в несигурните проливи на Хонконг и като се стремеше да се възползва от попътния вятър, се справи блестящо.
— Лоцмане, мисля, че не е необходимо — каза Филиас Фог, когато излязоха в открито море — да ви напомням да се движите с възможно най-висока скорост.
— Доверете ми се, ваша чест — отговори Джон Бънсби. — Опънали сме толкова платна, колкото вятърът позволява. Страничните платна няма да помогнат, а само ще забавят придвижването на кораба.
— Вие знаете по-добре от мен и аз ви се доверявам.
Изправен, с разтворени крака, стъпил здраво като моряк, Филиас Фог гледаше, без да трепне, развълнуваното море. Младата жена, седнала отзад, се вълнуваше при вида на този вече помрачен океан и при мисълта, че тя смело се носеше по него върху това малко корабче. Над главата й се вееха белите платна, които го носеха в пространството като огромни криле. Корабчето, понасяно от вятъра, сякаш летеше във въздуха.
Нощта падна. Луната навлизаше в първата си четвърт и скоро слабата й светлина съвсем угасна в мъглата. Откъм изток се появиха облаци и покриха една част от небето.
Лоцманът запали двете лампи — необходима мярка в оживеното крайбрежие. Често срещаха кораби и със скоростта, с която се движеше, лодката щеше да се разбие и при най-лекия удар.
52
Кливер във ветроходството се нарича триъгълно платно — стаксел, който се опъва пред предната мачта на платноходен съд.