Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
„Карнатик“ спря на кея на Йокохама близо до вълнолома на пристанището и митническите магазини, сред множество други кораби от всякакви националности.
Паспарту покрусен стъпи на брега на тази изобилстваща с любопитни факти земя на Синовете на Слънцето. Най-добре беше да се остави на случайността и да се скита, където му видят очите.
Паспарту се озова в един напълно европейски град, с ниски къщи с веранди, подпирани от красиви колони, и чиито улици, площади, докове, складове се простираха чак до реката. Там, както в Хонконг и Калкута, имаше хора от всички раси — американци, англичани, китайци, холандци, търговци, готови на какви ли не покупко-продажби, сред които французинът се чувстваше толкова неприсъщо, сякаш беше попаднал в страната на хотентотите56.
Паспарту имаше един изход: да се представи пред френския или английския консул в Йокохама. Но мисълта да разкаже историята си, толкова тясно свързана с неговия господар, не му се нравеше никак, и преди да отиде там, той искаше да е изчерпал всички други възможности.
И така, след като обходи европейската част на града, без случайността да му бе помогнала по никакъв начин, той навлезе в японската част, решен, ако трябва, да отиде чак до Едо.
Тази част на Йокохама, където живеят местните, е наречена Бентен, на името на една богиня на морето, почитана на съседните острови. Там се виждаха прекрасни алеи с борове и кедрови дръвчета, свещени врати с чудна архитектура, мостове, скрити сред бамбуковите дървета и тръстиките, храмове, закътани под огромни и величествени вековни кедрови дървета, манастири, в които живееха будистки свещеници и последователи на учението на Конфуций, безкрайни улици, пълни с румени деца, които си играеха с малки, късокраки кучета и жълтеникави котки без опашки, много мързеливи и много гальовни.
Улиците бяха пълни с хора, сновящи постоянно насам-натам: духовници минаваха тържествено и удряха монотонно по дайретата; полицейски или митнически служители с островърхи лъскави шапки и с по две саби на кръста; войници, облечени в сини памучни дрехи на бели райета, с пушки; въоръжената конна охрана на японския император, облечена в къси копринени одежди и ризници, и куп други военни, тъй като в Япония професията на войника е на голяма почит за разлика от Китай, където я ненавиждат. Имаше и духовни братя, които събираха волни пожертвования, поклонници в дълги туники, обикновени граждани с гладки и абаносовочерни коси, големи глави, слаби крака, ниски. Лицата им бяха от тъмномедни до бели, но никога не жълтееха като лицата на китайците, от които японците се отличават значително. Между всички коли, носилки, коне, носачи и всякакви видове меки, удобни, бамбукови и т.н. превозни средства се мяркаха и жени. Те пристъпваха ситно-ситно, обути с платнени обувки, сламени сандали или изкусно изработени налъми. Тези жени не бяха особено красиви — с дръпнати очи, плоска гръд и боядисани в черно зъби според модата. Но те носеха елегантно националната си дреха — кимоно, която представляваше нещо като халат, с кръстосан отпред копринен шал, а коланът бе вързан на голяма панделка. А това модерните французойки май бяха заимствали от японките.
Паспарту се разхожда няколко часа сред тази разнородна тълпа и разгледа любопитните и богато заредени магазини, базарите, където са струпани всички дрънкулки на японското бижутерство, ресторантите, украсени със знаменца и флагчета, където му беше забранено да влиза, и чайните, където се пие в огромни количества благоухаеща топла вода със саке — спиртна ферментирала оризова напитка, и удобните пушални, където пушат висококачествен тютюн, а не опиум, който почти не се употребява в Япония.
После Паспарту се озова сред огромни оризища. Там цъфтяха ярки камелии, израснали като дървета. В оградените с бамбук дворове имаше черешови, сливови, ябълкови дръвчета, които местните отглеждат по-скоро заради цветовете, отколкото заради плодовете. Плашила и кресливи въртележки ги пазят от врабчета, гълъби, гарвани и други птици. В клоните на всеки величествен кедър имаше орел, а на всяка плачеща върба — меланхолично кацнала на един крак чапла. Навсякъде имаше врани, патици, ястреби, диви гъски и много жерави, към които японците се отнасят с преклонение и които символизират за тях дълголетие и щастие.
Докато се разхождаше така, Паспарту видя няколко теменужки в тревата.
„Много добре! — каза той. — Ето вечерята ми.“
Но като ги опита, не усети никакъв вкус.
„Нямам късмет! — помисли си той.“
56
Хотентоти, кой-коин — народ в Намибия, Ботсуана и Република Южна Африка. Говорят езиците кой и кой-сана от палеоафриканското езиково семейство.