Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
Вечерта лоцманът отчете, че са изминали двеста и двадесет мили от Хонконг и Филиас Фог можеше да се надява, че когато пристигне в Йокохама, няма да има никакво закъснение в разписанието му. Така първата сериозна пречка, появила се след заминаването от Лондон, нямаше да му навреди никак.
През нощта, преди зазоряване, „Танкадер“ влезе в протока, който разделя големия остров Тайван от китайския бряг, и пресече Тропика на рака. В този проток морето беше доста бурно и с водовъртежи, образувани от насрещните течения. Корабчето вървеше много трудно. Късите вълни спираха хода му. Човек едва можеше да се задържи прав на палубата.
На зазоряване вятърът се усили още. Небето вещаеше буря. А и барометърът показваше близка промяна в атмосферното налягане. През деня движението му бе неравномерно и живакът постоянно се менеше. На югоизток се надигаха широки вълни, предвестници на бурята. Вечерта слънцето бе залязло в червена мъгла сред фосфоресциращите отблясъци на океана.
Лоцманът гледаше продължително сивото небе и процеди през зъби нещо неразбираемо. По едно време каза на пътника си:
— Мога ли да ви кажа всичко, ваша чест? — каза той тихо.
— Абсолютно всичко — отговори Филиас Фог.
— Е, добре, ще има буря.
— От север или от юг? — попита кратко Филиас Фог.
— От юг. Вижте! Идва тайфун!
— Нека дойде този тайфун от юг, защото ще ни тласка в необходимата посока — отговори господин Фог.
— Щом така мислите — отвърна лоцманът. — Нямам какво друго да кажа!
Предчувствията на Джон Бънсби не го излъгаха. В по-ранен период от годината тайфунът, както казва един известен метеоролог, щеше да премине като светлинен водопад от електрически пламъци, но при зимното равноденствие имаше опасност силно да се разбушува.
Лоцманът взе предварително всички предпазни мерки. Разпореди да вържат здраво всички платна на корабчето и да свалят всички прътове за поддържането им. Прибраха и допълнителните платна. Всички люкове бяха грижливо затворени. Нито една капка вода не можеше да проникне в долната част на кораба. Само едно триъгълно платно от здраво платнище беше вдигнато, за да подпомага корабчето при заден вятър. И зачакаха.
Джон Бънсби прикани пътниците да слязат в каютата. Но да се затворят в това тясно и непроветриво място, полюшвано от вълните, изобщо не беше приятно. Нито господин Фог, нито госпожа Ауда, нито дори Фикс се съгласиха да напуснат палубата.
Към осем часа заваля силен дъжд и на палубата се изви вихрушка. С малкото си платно „Танкадер“ бе вдигнат като перце от този така непредвидим буреносен вятър. Дори ако сравним скоростта му с учетворената скорост на пътуващ с пълна пара локомотив, пак няма да сме точни.
Така през целия ден корабчето отиваше на север, носено от чудовищните вълни, като за щастие запазваше бързина, равна на тяхната. Двадесетина пъти то щеше да потъне под тези водни планини, които се издигаха отзад. Но ловките маневри на лоцмана предотвратяваха катастрофата. Понякога пътниците целите бяха покривани от пръски вода, на което те гледаха философски. Фикс ругаеше, разбира се, а безстрашната Ауда бе вперила поглед в спътника си, на чието хладнокръвие не спираше да се учудва, и се показваше достойна за него, като понасяше смело бурята. А Филиас Фог се държеше така, сякаш тайфунът влиза задължително в програмата му.
Дотогава „Танкадер“ бе пътувал само на север. Но вечерта, както и очакваха, вятърът се обърна и задуха на северозапад. Така корабчето посрещаше вълните странично и ужасно се разклати. Морето го блъскаше с такава сила, че всеки, който не знае колко здраво са свързани помежду си всички части на кораба, би се изплашил.
С падането на нощта бурята се усили още повече. Като видя, че мракът се спуска, а заедно с него и бурята се усилва, Джон Бънсби изпита силно безпокойство. Запита се дали не е време да се отбият на някое пристанище и се посъветва с екипажа си.
След като поговори с тях, Джон Бънсби се приближи към господин Фог и му каза:
— Мисля, ваша чест, че ще е добре да се отбием в някое пристанище на брега.
— И аз така мисля — отговори Филиас Фог.
— Да — каза лоцманът, — но на кое?
— Аз знам само едно — отговори спокойно господин Фог.
— И това е…
— Шанхай.
Отначало лоцманът не разбра какво означава този отговор, колко настойчив и упорит е. После извика:
— Е, добре, да! Ваша чест има право. Към Шанхай!
И „Танкадер“ непоколебимо продължи да пътува на север.
Наистина ужасна нощ! Цяло чудо беше, че корабчето не се преобърна. Госпожа Ауда беше сломена, но не се оплака. Няколко пъти господин Фог трябваше да се втурва към нея, за да я защити от силата на водата.