В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Попадналият в тресавище се засмуква неотвратимо и загива, ако няма за какво да се хване с ръка. По същия начин се увлича от плътния свят и съзнанието, не можещо да удържи спасителната Нишка на Йерархията. Затова препоръчвам да се хванете за Мен здраво и да се държите така, както се държи давещият се за спасителния пояс, който му е подхвърлен. Многобройните магнити и куки на земните мисли се протягат към съзнанието от всички страни, за да го привлекат към земята и да го задържат към земното. Но същевременно е даден и устремът нагоре, към Йерархията, към Светлината, към Владиката. И ако не помагат други аргументи, нека поне мисълта за неминуемата смърт помогне да се разбере, че всичко наоколо е нищо, не съдържа никакъв краен смисъл в себе си и е в разпореждане на човека за кратко време. И всички вещи ще станат ненужни. Ще си отидат от живота и хората, останали след нас, както са си отишли и тези, които са били преди нас. Духът усеща истината, но умът не иска да приеме неизбежността на загубата на всичко заобикалящо го, както и идеята за призрачната собственост върху предметите. Но ето че идва краят. С какво ще тръгне човек натам, където нищо друго, освен знанията и опита, придобити в живота, не може да вземе със себе си. (1.127)
Това, което остава в човека когато всичко друго му е отнето, представлява неговото истинско достояние. При това могат да бъдат отнети не само материалните вещи, но и духовните богатства, ако не са закрепени с прилагането им на практика в живота. Всичко, което не е утвърдено чрез приложение, отлита от човека като есенни листа при порива на вятъра. Зданието, построено върху пясък, няма да устои срещу урагана, ако основите му не са споени с цимента на приложението на знанията, но не на думи, а на дело. Изпитанията са полезни с това, че отпада всичко неутвърдено и остава само това, което принадлежи по право на човека и което е невъзможно да му се отнеме. В резултат на това един може да стане бедняк, а друг — богаташ. Често приемат надутата бъбривост за ученост, а случайните и временни полети на съзнанието за истински достижения и тогава разочарованието от измамените надежди е неминуемо. (1.166)
Реката на Живота се влива в Океана на Безпределното, съществуващ вечно, който я приема в своето лоно. Така ние живеем в Безпределността на вечното. Вечно съществуващият живот се проявява във временността на формите, в които се изразява и така временното става израз на вечното. Да се разбере проявата на вечното във временното ще бъде победа на духа над преходното и постигане тайната на самия себе си, тъй като духът е вечен. Процесът на осъзнаване на вечното ще бъде процес на натрупване елементите на безсмъртието в микрокосмоса на човека. Тези елементи на непреходното могат да се намерят във всяка проява на живота, тъй като всичко съществуващо няма нито начало, нито край, но е свързано с околния свят във веригата на непрекъснатата приемственост. Великите понятия за време и пространство нямат нито начало, нито край, нито горе, нито долу. Те са без предел, защото самата Безпределност се отразява в тях. Така съзерцавайки безкрайния поток на живота в неговите временни форми, вечни в постоянството на своите смени, може да се усети диханието на вечността във всичко, което съществува в нея. Този живот на временното в Безпределността се подчинява на Великите космически закони, които представляват нерушимата основа на проявения свят. Изучаването на тези закони е съприкосновение с вечността, постигането им ще бъде излизане на съзнанието сред космичния простор, а приложението им в живота ще представлява залагане елементите на безсмъртието в духа. Личното е временно по самата своя същност и е обречено на ограничен кръг прояви. Разширявайки обхвата на този кръг до границата на безпределното и навлизайки в него, човек протяга нишките на живота зад пределите на краткото земно въплъщение и с това утвърждава правото си на безсмъртие. Каквото утвърди духът на Земята, с това ще пребъде и в Надземното. И каквото е могъл да придобие в надземния си живот, това ще вземе със себе си и нататък. Но елементарната логика показва, че човек оставя дори и тялото си на Земята, без да говорим вече за вещите. Значи, могат да бъдат взети със себе си само продуктите на съзнанието, т. е. мислите и чувствата, заедно с това, което съставлява психическия свят на човека. И трябва ясно да се помисли за това какво от този свят ще бъде полезно в Надземния, а кое ще бъде напълно ненужно. Ако е взето зло или злина, то ще е неотлъчно със своя притежател, обременявайки и помрачавайки неговото съществуване. Но ако е добро или е от Светлината, тогава и на него ще му бъде светло и радостно. Ако пък е отричане и неверие в невидимия свят, отрицателят ще се превърне в истински каменен истукан, тъй като там всичко помислено се превръща в съответно обкръжение на човека и мислите му създават света, в който ще живее самият той. По този начин в отвъдния свят, където всичко се създава чрез мисълта, всичко се движи от мисълта и където неограничено властва мисълта, всеки пожънва плодовете на своите мисли, понеже, съчетавайки се с тях, сам създава условията на съществуването си в този свят. (1.171)