В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Единствено руини са останали от огромните някога градове на някога велики народи. Затрупани с пясък са цветущи някога страни, а от изчезналите раси не е останала и следа на повърхността на Земята, и само някъде в дълбините на океаните могат да се открият развалините на техните градове. По същия начин и от съвременната цивилизация няма да остане нищо, освен руини. И от народите нищо, освен спомени. Къде са Картаген, Троя, Вавилон, градът на Златните порти? Къде са хората, любили там и страдали, и не мислили за смъртта, както не мислят за нея и съвременните хора? Къде е всичко това? И планетата ще умре, като ще си замине от нея и животът, смисълът на който не е в плодовете на човешките ръце, а в опита и знанията, придобивани от човека през време на земния му живот.Този опит, съхранен в неговата безсмъртна триада, човек ще отнесе със себе си на друга планета, когато тази умре. Безсмъртен е духът и неунищожима е Чашата, съхраняваща неговите придобивки, защото и Чашата, и духът не са от този свят, макар и Чашата да е изпълнена с плодовете на земните достижения на духа, с опита и знанията, придобити през живота му на Земята. В това е и смисълът на човешкото пребиваване на Земята. А всичко, сътворено от ръцете на човека, е обречено на разрушение. Животът е в Безпределността и неговите нишки могат да бъдат протегнати от сферата на сегашното обкръжение на човека, към бъдещите му съществувания, където животът няма да има край. Mоже ли да се примири духът с обстоятелството, че преживявайки на Земята 60 или 70, или дори 100 години, в края на краищата все пак ще умре и ще изчезне завинаги? И за какво е тогава животът, ако заедно с гибелта на планетата все някога ще изчезне и самото човечество? Ако приемем, че съществуването на човечеството като цяло е лишено от смисъл поради неминуемия му край, то по същия начин би било безсмислено и съществуването му във всяка отделна точка или отрязък от времето, отредено за цялото му съществуване. С такава чудовищна безсмислица разумът не може да се примири. И смисълът на живота е в това, че духът на човека е безсмъртен и много пъти се въплъщава на Земята, за да може накрая, завършвайки цикъла на своите превъплъщения върху нея, да премине на друга планета, стояща по-високо върху стълбата на еволюцията от тази, която изоставя. Смисълът на живота е голям, но се съдържа в самия процес на труда, а не в неговите материални резултати или плодове, видими за очите. (1.201)
На хората е обещан вечен живот. Да се живее не в настоящето, не в бъдещето, а във вечното, ще означава победа над илюзиите на трите временни свята. Трябва да се разграничават елементите на вечното от тези на преходното. Животът е вечен, но формите на неговите прояви са временни. Субстанцията на материята е вечна, но формите, в които тя се изразява, са преходни. Духът е вечен, но сроковете на неговите обвивки са ограничени. Космическите закони са вечни, но това, което се включва в рамките на тези закони и се обхваща от тях, се оприличава на голям поток на живота, течащ в безпределността Срочни са световете и системите от светове, както и галактиките, но Космосът, като такъв, е вечен, защото съществува в Безпределността Следователно, Космосът и духът на човека са по природа безпределни. Но ако съзнанието се свързва и отъждествява с физическото, астралното и менталното тела, то се потопява в сферата на преходното и се обрича на смърт. Единствено съсредоточаването на енергиите към Безсмъртната триада и пренасянето на съзнанието в нея създава условия за непрекъснатост на съзнанието или за съзнателно безсмъртие на духа. Нелепо е да се говори за безсмъртие на физическото тяло или на астралното, или на менталното, което макар и с по-продължително съществуване от останалите, но също е ограничено във времето. Само огненото тяло е безсрочно. Но за неговото оформяне трябва да се съберат съставящите го елементи. Тези елементи са утвърдените висши качества на духа, представляващи по същество изкристализирали в микрокосмоса на човека огньове. Утвърждавайки тези качества, човек събужда за вечен живот своята Безсмъртна триада. Трудно е да се приеме, че дори и най-блестящият интелект е само като един ярък фойерверк, бързо пламващ и бързо угасващ, докато и най-скромното и незабележимо качество на духа, например самоотвержеността, е като далечно слънце в пространството, неугасващо във вековете. Обикновено съзнанието на човека пребивава в нисшите проводници, здраво свързани с живота на Земята, затова то трябва по-често да се извежда от тях и да се насочва към висшите сфери. Високите размишления могат да доведат до значими достижения, което прави полезно използването на огъня на мисълта за оформяне на висшата триада. Безсмъртието е част от същността на огнената мисъл. Такава мисъл е освободена от емоциите на астрала и заблужденията на интелекта и ще помогне да се фокусират в кристали частиците на светещата Материя Луцида, влизащи в състава на огненото тяло. (1.305)