Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
— Баща ми стои между нас — изрече тежко тя. Бях загубил. Аз също се върнах във времето.
— Той отплава с корабите си в морето. Защо?
— Защо — повтори тя. — И ти питаш защо? Защото му омръзна от некомпетентната и безпомощна политика на императора. Защото той няма да преклони глава пред султана, както Константин. Щом като сме във война, трябва да се бием смело. Защо ли, питаш? Защото той е единственият истински мъж в този град, единственият истински грък. Той не се уповава на латинската помощ, а само на себе си и на своите дромони.
Какво можех да отвърна? Права или не, тя обичаше своя баща. Та нали беше Ана Нотарас.
— Значи вече си избрала? — казах аз. — Възнамеряваш да кажеш на баща си за мен?
— Да, така съм решила — отвърна прямо тя. — Ще кажа на баща си за теб.
Доброволно бях влязъл в капан. Не продумах повече ни дума, не желаех дори да я погледна. Но даже това е предопределено.
15 февруари 1453
Вчера флотата се завърна. Не липсваше нито един дромон. Моряците биеха тъпани, надуваха фанфари и развяваха хоругви. Малките бронзови топове гръмнаха почетен салют. Народ се стече на пристанището и замаха с бели кърпи от крепостните стени.
Днес на пазара продават турски роби. Рибари, брадати старци, слабички момченца и ридаещи жени, които се опитват с дрипите от дрехите си да прикрият своите лица. Да, куропалат Лукас Нотарас бе спечелил блестяща победа.
Беше успял да изненада жителите на няколко малки турски села, разположени откъм азиатската част на Мармара, и да ги зароби. Хората от другите села бяха успели да избягат, но той бе изгорил къщурките им до основи. След което беше преплавал чак до Галиполи и бе потопил един турски търговски кораб. Върнал се беше в пристанището веднага след като агарянските бойни кораби бяха излезли в открито море да го срещнат.
Каква радост! С какво усърдие въздаваха почит на гръцките моряци! И как само скандираха името на куропалата, когато той самият премина на кон по улиците на града! Джустиниани и латинците бяха засенчени. Лукас Нотарас бе героят на деня.
Но днес на робския пазар никой не започна да наддава за турските пленници. Никой не се подигра с тях, никой не подхвърли обидна дума дори. Любопитните бързо се разпръснаха. Хората свеждаха очи от срам пред тези беззащитни бедняци, които, шепнейки цитати от Корана, за да си дават кураж, се бяха вкопчили един в друг.
18 февруари 1453
Адрианопол откликна веднага. Султан Мехмед прочел публично писмото на император Константин като доказателство за предателската натура на гърците, след което го стъпкал с крака. Бързоноги султански вестири, обути в железни обувки, са разпратени по всички османски градове. Дервиши и имами проповядват отмъщение. Партията на мира е принудена да се отстрани. Мехмед дори призовава Запада за свидетел:
„Гърците пристъпват една след друга дадените от тях клетви и споразумения, а когато император Константин предаде църквата си на папата, бяха разкъсани и последните връзки между гърци и турци. Неговата единствена цел е да насъска западните страни срещу турската държава. С измамни слова и фалшива искреност той се опитва да прикрие коварните си замисли, но обхванатите от пламъци османски села по бреговете на Мармара осветяват и разобличават варварските му намерения. Византийската похот по нови и нови завоевания е заплаха за нашето съществуване, а гръцкото коварство и жестокост предизвикват оправдано желание за мъст. За да се сложи край на това потисничество и за да се освободим от тази спотаена гръцка заплаха, всеки правоверен е длъжен да се вдигне на свещена война. Този, който все още оправдава гърците, е предател и враг на собствения си народ! Справедливият султански ятаган ще се вдигне, за да отмъсти за посечените, изтезаваните, заробените и изгорените живи наши братя!“
За да изличи всеки намек за нерешителност, султанът бе наредил имената на всички изклани от гърците турци да бъдат четени в петъчната служба от минаретата на всички джамии.
Маневрите на гръцката флота бяха предоставили на Мехмед оръжието, от което той най-вече се нуждаеше, за да разгроми партията на мира, предвождана от великия везир Халил. Сега всеки, който мислеше да се противопостави на войната, трябваше да бъде готов да отговаря за това с главата си, та било и везир от трето коляно.