Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Пъстрата дерманска свиня е създадена за пръв път от селяните в с. Дерманци, Луковитско. Тя е получена от кръстосването на местната бяла свиня с други породи — английската беркшир, а след това и с германски свине и местната мангалица. Така е била създадена дребна, но издръжлива за предпланинските райони пъстра порода предимно за мас. Теглото й е около 130 кг, но е плодовита — ражда 6 до 12 прасенца, които още в млада възраст започват да отлагат тлъстина.
Широка известност е получила признатата за самостоятелна порода българска бяла свиня, която е развита в две направления — за месо и за мас. Тя е създадна чрез кръстосване на местната дребна бяла свиня с породисти немски свине. Нерезите имат средно тегло 255 кг, а женските — 205 кг. Тази порода е още по-плодовита и е невзискателна — приспособена е както за свободно (пасищно) отглеждане, така и за затворено (оборно) отглеждне. Затова над 85% от отглежданите у нас свине са именно от този тип.
КУЧЕ
Кучето е станало помощник и приятел на човека още преди 12–15 хиляди години. Отначало то се е приближавало до селищата и се е хранило от останките, които човекът, е изхвърлял край жилището си. Постепенно станало не само пазител на неговия дом, но и спътник по време на ловуванията му.
Днес са познати много кучешки породи — над 300. По външен вид, ръст, цвят и пр. те много се отличават една от друга. В тях обаче са се запазили някои първични белези — те ту приличат на вълка, ту напомнят чакала, а според учените някои от породите са произлезли и от изчезналото вече диво блатно куче. От дивите кучета днес е познато кучето динго, което обитава Австралия и съседните и острови.
Северните народи впрягат кучетата да теглят шейни — такива са ескимоските, гренландските и сибирските кучета. Помощници на пастирите пък са овчарските кучета. Като военни и граничарски са известни кучетата от вълчата порода, договете и пр. Особено своеобразен вид с къса муцуна и намръщено лице има булдогът. От ловните кучета интересни са късокраките дълги дакси (дакели) — ловците ги дресират да се вмъкват в дупките на лисици и язовци и да ги пропъждат оттам. Много красиви, с удължено лице, дългокраки и стройни са бързите хрътки, които като стрела се понасят подир бързоногия дивеч. От разнообразните стайни кучета по-известни са къдравите пудели, тънкокраките ревретки и дребните китайски и дългорунести (японски)кучета.
Разпространени са два типа ловни кучета гончета, които откриват дивеча по следите, проследяват го и го подгонват така, че да може ловецът да го стреля, и птичари, които откриват птичия дивеч и правят стойка преди излитането му, за да подскажат на ловеца да бъде готов за стрелба.
Днес едни от най-едрите кучета са санбернардското, което изчезва (на това куче-благодетел много загубени в Алпите пътници дължат живота си, защото ги е спасявало от смърт) и нюфаундлендското куче, което е и добър плувец.
Кучетата се използуват и за разни научни опити. Затова по идея на акад. А. И. Павлов в Колтуши край Ленинград, е издигнат паметник на кучето.
ВЪЛК
(от П. Кръстев)
През мразовцтите зимни нощи, когато луната изгрее над заскрежените дървета, понякога из непристъпните места на балкана се чува зловещо проточено виене. Това е страшният вой на глутница гладни вълци, тръгнали да дирят плячка. В дълбокия сняг се забелязват следите им — те се движат във верига един след друг, като винаги стъпват в дирите на предния. Това ги улеснява при движението.
Вълкът е хищник. Живее из гъстите гори, далеч от населените места. Прилича на голямо куче. Отличава се по силно окосмената и рунтава опашка, която държи винаги права и увиснала. При бягане тя му служи като кормило. Ушите му са заострени и стърчат изправени. Предната част на тялото му е по-висока. Краката му са много здрави. Когато бяга, стъпва на пръстите си и това му помага да преминава големи разстояния, без да се умори — развива скорост до 60 километра в час. Понякога преминава по 100 километра за един ден. Живее до 20 години.
Вълкът е много предпазлив. Очите му са изцъклени с черни зеници, зрението му е добро, но по-слабо от слуха. Ноздрите му са влажни и отворени. Подушва плячката и неприятелите си отдалеч. На тегло достига 60 кг, а понякога и повече. Тялото му е покрито с гъста и груба сивожълтеникава козина. През зимата тя е по-дълга, по-гъста и червеникава. Има здрави челюсти и силно развити кучешки зъби. Те му помагат да разкъсва лесно животните.