Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
Откри някаква емайлирана кутийка и обнадеждено я отвори. Вътре имаше най-различни пръстени — златни, сребърни, от слонова кост и от блестящ порцелан.
— Странно защо е държала бижутата си тук — обади се Пийбоди. — Нали видяхме, че фалшивите са прибрани в онова стъклено сандъче, а пък истинските — в сейфа?
Ив я погледна и установи, че помощничката й говори съвсем сериозно. Не можа да се сдържи и прихна.
— Не са точно бижута. Поставят се на онази работа на мъжа, после…
— О, да. — Пийбоди небрежно вдигна рамене, макар че не можеше да откъсне очи от пръстените. — Просто си помислих, че ги е държала на странно място.
— Права си — глупаво е да държиш секс играчки до леглото си. Докъде бях стигнала? Значи Пандора взема втора таблетка и я изгълтва с шампанско, вместо с вода. В главата й се върти една и съща натрапчива мисъл — някой скъпо ще си плати задето е провалил вечерта й. Ще накара онзи червей Леонардо да пълзи в краката й и да я моли да му прости. Ще му отмъсти, че зад гърба й е чукал някаква никаквица и че е позволил на малката уличница да дойде в дома й — в собствения й дом, по дяволите! — и да й провали тържеството. — Ив затвори някакво чекмедже и отвори друго. — На охранителния диск е отбелязано, че е излязла от дома си малко след два. Вратата се заключва автоматично. Странното е, че Пандора не взима такси, макар жилището на Леонардо да се намира в другия край на града и макар да е носела обувки с много високи и тънки токчета. Проверихме във всички таксиметрови компании и със сигурност знаем, че не е наела кола. Притежавала е мини видеотелефон, но така и не го открихме. Ако допуснем, че го е взела със себе си и се е обадила някому, след това самата тя или някой друг се е погрижил уредът да изчезне.
— Особено ако се е свързала с убиеца. Логично е той или тя да побързат да се освободят от инкриминиращия ги видеотелефон — отбеляза Пийбоди и отвори огромния гардероб, състоящ се от две нива. Гледката я накара да онемее и да се задъха — на закачалките висяха стотици тоалети, върху някои от които все още бяха прикрепени етикетчета с цената. — Приемам, че е чувствала необикновен прилив на енергия, предизвикан от дрогата, но в никакъв случай не би могла да се добере пеш до центъра на града. Погледнете, върху подметките на повечето й обувки няма дори драскотина. Пандора е била от жените, свикнали да се движат само с кола.
— Точно така, била е друсана. Казала си е, че няма да се вози в някакво миризливо такси, че само да изщрака с пръсти и ще се появят поне половин дузина роби, готови да я отведат където си пожелае. И тя постъпва точно така. Някой я качва в колата си и потеглят към дома на Леонардо. Но защо?
Удивена от начина, по който Ив преценяваше възможното поведение на Пандора, Пийбоди забрави за обиска и смаяно се втренчи в началничката си, която продължи:
— Навярно е настоявала, дори си е послужила със заплахи. Питам се дали се е обаждала на Леонардо или на друг човек. Когато се озовават пред ателието, откриват, че камерата над входната врата е счупена. Или пък Пандора я е счупила.
— Какво, ако това е било дело на убиеца? — Пийбоди зарови из огромен куп копринено бельо с цвят на слонова кост. — Ако предварително е намислил да я очисти?
— В такъв случай е безсмислено да я води в дома на Леонардо — намеси се Ив. — Ако пък допуснем, че виновникът е самият моделиер, защо ли му е притрябвало да извършва престъплението в собственото си жилище? Не съм сигурна, че непознатият, който и да е той, първоначално е възнамерявал да убие Пандора. Когато са отишли в ателието, там не е имало никого. Ако алибито на Леонардо се потвърди, то по същото време той се е опитвал да се натряска до козирката и е търсел Мейвис, докато тя е правела същото. Пандора побеснява, тъй като не го заварва вкъщи. В желанието си да му отмъсти, започва да буйства и да чупи всичко, което й попадне. Може би решава да си изкара яда на спътника си. Ожесточено се нахвърля върху него. Той сграбчва бастуна, за да се отбранява или пък замахва и го стоварва върху нея. Пандора е смаяна, внезапно изпитва страх. Досега никой не се е осмелил да я удря, осъзнава, че е в опасност. След първия замах непознатият вече не може или не желае да спре. Пандора рухва на пода, обляна в кръв.
Пийбоди мълчаливо я слушаше. Беше видяла снимките от мястото на престъплението. Твърде възможно бе всичко да се е случило точно както го описваше началничката й.
— Убиецът е застанал над трупа, задъхва се. — Ив притвори клепачи и се опита да си представи всичко с по-големи подробности. — Целият е изпръскан с кръвта на жертвата, миризмата на кръв сякаш го задушава. Ала той не изпада в паника — не може да си го позволи. Замисля се какво би могло да го уличи в престъплението. Видеотелефонът, разбира се. Грабва го и го пъхва в джоба си. Сега трябва да действа хладнокръвно, да прояви максимална съобразителност. Внимателно преглежда съдържанието на чантата на убитата, за да се убеди, че в нея няма нищо, което да подскаже на полицията самоличността му. Изтрива следите от пръстите си върху бастуна и върху всички предмети, които мисли, че е докоснал.