Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Знам — отвърна Ив и си помисли, че непременно ще повери твърденията му. — Познавате ли някого, който да има зъб на Пандора и да иска да си отмъсти?
— Лейтенант, списъкът на враговете й е дълъг колкото един човешки живот. — Отново се усмихна и равните му зъби проблеснаха; гледаше я развеселено, но очите му бяха като на хищник, който дебне жертвата си. — Не мисля, че съм сред тях, защото не държах особено много на Пандора.
— Вземахте ли същия наркотик, към който е била пристрастена?
Редфорд настръхна, поколеба се и на лицето му се изписа дружелюбно изражение.
— Отлична тактика, лейтенант, поздравявам ви. Неочакваните въпроси често заварват хората неподготвени и предизвикват откровени отговори. Официално заявявам, че никога през живота си не съм вземал какъвто и да било наркотик. — Ала прекалено широката му усмивка подсказа на Ив, че той лъже. — Знаех, че от време на време Пандора прибягва до дрогата, но смятах, че това си е нейна работа. Все пак съм длъжен да спомена, че напоследък очевидно вземаше някакъв нов наркотик и имах впечатлението, че попрекалява с дозата. Има и още нещо, което премълчах, но сега ще го споделя: онази вечер, преди пристигането на гостите, правихме секс с Пандора. — Замълча, сякаш искаше да си припомни всички подробности. — Когато влязох в спалнята й, тя точно изваждаше някаква таблетка от красива дървена кутийка. Струва ми се, беше китайска. Имам предвид кутийката — добави с усмивка. — Пандора се изненада от появяването ми, тъй като бях подранил, побърза да пъхне кутийката в чекмеджето на тоалетката си, след което го заключи. Попитах я какво толкова има да крие, а тя отговори… — Редфорд отново замълча за секунда и присви очи. — Чакайте да си спомня. Май каза, че това било нейното съкровище… или не, отговори, че било наградата й. Точно така се изрази. После си наля шампанско и глътна таблетката. След това правихме секс. Отначало ми се стори, че тя не изпитва никакво желание, сетне внезапно я обзе луда страст, беше направо ненаситна. Никога не бях преживявал нещо подобно с нея. Когато се облякохме и слязохме на долния етаж, Джери и Джъстин току-що пристигнаха. Не се поинтересувах какво взема Пандора — това просто не ме засягаше.
— Как ти се стори нашият красавец, Пийбоди?
— Хитър е.
— Като лисица. — Докато асансьорът се спускаше надолу, Ив пъхна ръце в джобовете си. — Презирал е Пандора, но въпреки това е спял с нея, искал е да се възползва от таланта й.
— Смятам, че мислено й се е подигравал, мъничко се е страхувал от нея, но е знаел каква полза ще извлече от нея.
— Какво би се случило, ако реши, че Пандора повече не му е необходима или че става прекалено опасна? Мислиш ли, че би я убил?
— Моментално. — Пийбоди първа излезе от асансьора, който ги беше отвел обратно в подземния гараж. — Не е от хората, които биха изпитвали угризение на съвестта. Сигурна съм, че ако е съществувала реална опасност Пандора да спечели повече от сделката или пък ако е разполагала с факти, с които да го изнудва, Редфорд не би се поколебал да я отстрани. Самодоволни типове като него, умеещи да се контролират, често са склонни към насилие. А пък и алибито му не струва.
— Нали? — Ив се ухили при мисълта, че може да уличи в лъжа продуцента. — Ще го проверим, но първо ще отидем в жилището на Пандора за онази кутийка. Обади се в диспечерската служба и поискай разрешение за влизане в апартамента.
— Предполагам, че ако не го получите, това няма да ви спре — измърмори Пийбоди, но все пак се подчини на заповедта.
Кутийката беше изчезнала. Ив беше толкова неприятно изненадана и смаяна, че в продължение на десет секунди безмълвно се взира в отвореното чекмедже, преди да осъзнае, че е празно.
— Нали това наричат „тоалетка“?
— Да. Господи, отрупана е с шишенца и бурканчета, пълни с мазила. Крем за това, крем за онова… — Пийбоди сякаш не можеше да повярва на очите си. Взе мъничко бурканче и възкликна: — Има дори крем за подмладяване. Знаеш ли колко струва, Далас? В „Сакс“ го продават по пет стотачки. Толкова пари за някакви си четиринайсет грама! Мисля, че не е трудно да поддържаш красотата си, ако си червив с пари. — Постави бурканчето обратно върху тоалетката и се изчерви при мисълта, че само за миг се е изкушил да го пъхне в джоба си. — Ако пресметнем колко струват всички тези парфюми и мазила, навярно ще се получи тлъста сума — десет, дори петнайсет хиляди, похарчени само за козметика.
— Я се стегни, Пийбоди!
— Да, лейтенант. Извинете.
— И така, търсим една кутийка. „Метачите“ вече са си свършили работата тук, взели са дисковете от видеотелефона на жертвата. Вече знаем, че в нощта на убийството никой не е търсил Пандора, нито тя се е обаждала някому. Поне не се е обаждала оттук.