Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— В нощта на убийството сте бил в дома й.
— Да, не искаше да остава сама. Подозирам, че искаше да натрие носа на Джери, като й съобщи, че ще изпълнява главната роля в мой филм.
— Как реагира госпожица Фицджералд?
— Изненада се, дори подозирам, че се вбеси. Самият аз също се нервирах, тъй като все още исках да запазя проекта в тайна. Предполагам, че помежду ни щеше да се разиграе интересна сцена, но ни прекъсна появата на една очарователна млада дама. Същата, която сте арестували — добави той със злобен блясък в очите. — Медиите твърдят, че била ваша близка приятелка.
— Струва ми се, че се отклонихме от въпроса. Предлагам да ми разкажете какво се случи след появата на госпожица Фрийстоун.
— Мелодрама, насилие… все едно, че гледах филм. — Той очерта с ръце въображаем екран. — Смелата, красива млада жена застава пред нас, готова да се унизи, да моли. Личи си, че е плакала, смъртнобледа е, в очите й се чете отчаяние. Готова е да се жертва, да отстъпи на съперницата си мъжа, когото обича, в името на неговата кариера и на щастието му.
Следва едър план на лицето на Пандора. Изражението й е презрително, личи си, че е разярена и изпълнена с маниакална решителност. Изчезнала е ослепителната красавица, на нейно място стои разгневена харпия. Тя не се задоволява със саможертвата на съперницата си, иска да й причини страдание. Нахвърля се върху нея с най-грозни епитети, сетне с юмруци. Ситуацията, бих казал, е „класическа“ — две жени в безмилостна борба за мъжа, когото обичат. По-младата черпи енергия от безкористната си любов, но яростта и желанието за мъст на Пандора й дават неподозирана сила, тя използва дългия си маникюр вместо оръжие. Разхвърчава се перушина, както се казва в подобни случаи. В този момент се намесват двамина мъже от онемялата от изумление публика и единият бива ухапан заради смелостта си.
Продуцентът потръпна и разтърка рамото си.
— Пандора впи зъбите си в мен като побесняло куче, докато се опитвах да я отдръпна от съперницата й. Честно казано, и на мен ми идваше да я ударя. След това вашата приятелка си отиде. На раздяла подхвърли някакъв банален израз в смисъл, че Пандора горчиво ще съжалява, ала всъщност изглеждаше сломена, не изпълнена с жажда за отмъщение.
— Как реагира Пандора?
— Беше въодушевена. — Както изглеждаше и самият Редфорд, докато разказваше за случилото се. — През цялата вечер беше в особено настроение, а след скандала реакциите й станаха съвсем непредсказуеми. Джери и Джъстин побързаха да си тръгнат, макар с риск да обидят домакинята. А пък аз останах още малко — надявах се да успокоя Пандора.
— Успяхте ли?
— Ни най-малко. Вече бе напълно обезумяла. Избълва какви ли не абсурдни закани. Щяла да намери малката мръсница и да издере лицето й с нокти… щяла да кастрира Леонардо. Като си уредяла сметките с него, не ще можел да се занимава дори с амбулантна търговия. Даже просяците нямало да носят скапаните модели, сътворени от него и още куп заплахи в същия дух. След двайсетина минути ми омръзна да я слушам и заявих, че си отивам. Тя се нахвърли върху мен с обвинения, че съм й развалил вечерта, обсипа ме с обиди. Заяви, че изобщо не съм й необходим, че имала много по-добри и по-доходни предложения.
— Твърдите, че сте напуснал дома й към дванайсет и половина така ли?
— Не си погледнах часовника, но предполагам, че е било по това време.
— Искате да кажете, че е останала сама в дома си.
— Да. Нямаше прислуга, само домашни дроиди. По принцип не обичаше да е заобиколена от хора, освен ако сама ги е поканила. Доколкото знам, през онази нощ в къщата нямаше никого.
— Къде отидохте, след като напуснахте дома й?
— Дойдох тук и дезинфекцирах раната си, която се оказа дълбока. Поработих още малко, проведох няколко разговора с хора от Калифорния. После отидох в клуба. Влязох през служебния вход и прекарах час-два в сауната в басейна.
— В колко часа отидохте в клуба?
— Навярно около два. Знам, че наближаваше пет часът, когато се прибрах у дома.
— Видяхте ли някой познат, разговаряхте ли с някого между два и пет часа?
— Не. Обичам да бъда сам, поради което предпочитам да посещавам клуба нощем. В Калифорния разполагам със собствена сауна, но докато съм тук, съм принуден да се примиря с известни неудобства.
— Как се нарича клубът ви?
— „Олимп“, намира се на Медисън авеню. — Той повдигна вежда. — Доколкото разбирам, алибито ми не е солидно. Пропуснах да спомена, че часовете на влизането и излизането ми от клуба са записани от системата за охрана. Това е задължително.